Башар Рахал: Може би обръщам малко повече внимание на жените

Няма точно определение за "лошо момче", но вероятно всеки от нас може да си представи някого, чието име и образ биха свършили добра работа. 

Доколкото всички познаваме Башар Рахал от малкия и големия екран, публичните му изяви и писанията в разноцветни медии, той се вписва в представите ни за такъв тип "момче". Приема ли актьорът тази "титла" и какви признания доброволно откъсва от сърцето си, разбрахме от поредното издание на предаването "Десет" по Bulgaria ON AIR. 

"Не знам дали се възприемам като лошо момче. Сигурно съм. Има нещо келешко в мене, но чак пък лошо момче", с тази уговорка на Башар Рахал започна разговорът му с Ирина Белчева, в който двамата заедно коментираха 10-те признания на лошото момче. А в разговора между признанията се появиха нови, защото това лошо момче "няма от какво да се плаши". 

"В УЧИЛИЩЕ БЯХ ГОЛЯМ ПОБОЙНИК И ДВОЙКАДЖИЯ" 

Да, бях страхотен двойкаджия. Не бях побойник, по-скоро мен биеха. Бях дразнител, заяждах се. После започнах и аз да се бия и така станах това, което съм сега. 

Никога не съм се опитвал да си докарвам някакъв образ. Според мен, в момента публиката ми се дели на два типа хора – такива, които много ме харесват и такива, които много изобщо не ме харесват. Няма как да се харесам на всички, но никога не съм се правил на такъв, какъвто не съм, за да се харесам на някого. Това съм си аз. 

"НЕ ЗНАМ КЪДЕ МИ Е ПОСТОЯННИЯТ АДРЕС, ЗАЩОТО В МОМЕНТА ИМАМ 15 ТАКИВА"

Това признание тръгна от една смешка. Ходих да гледам шоуто на Джей Лено на живо и преди предаването си той излиза и подгрява публиката. Не знам защо хвана мен на прицел, бях на първия ред. Изкара ме на сцената и започнахме някакви приказки. Попита ме откъде съм и аз му казах, че съм от България. Той: "Българин ли си?" И аз казвам: "половин ливанец, половин българин, роден съм в Дубай, живея в Америка, но и в България". И той каза: "Трудно си получаваш пощата?" Оттам тръгна тази смешка, че имам 15 адреса. 

Да, "жълтите" медии биха извадили тази шега от контекста и може да излезе, че тези 15 адреса са на жени, но по-добре е да са на жени, отколкото на мъже. "Жълтите" медии ми правят страхотна услуга, само ме четкат – страшен сваляч, страшен любовник. 

"ИСКАМ ИСТОРИЧЕСКА РОЛЯ ОТПРЕДИ РИМСКО ВРЕМЕ. МОЖЕ БИ БИБЛЕЙКИ ГЕРОЙ"

Моисей няма как да бъда. Няма да мина за Моисей, но си представям някого от последователите – Йоан, Павел. 

"НАЙ-ЦЕННИТЕ УРОЦИ МИ ДАВАТ ЖЕНИТЕ"

Жените са по-добрата половина от човечеството. Каквото съм открил за себе си – равносметка, житейска мъдрост, до която стигам - винаги се получава в разговор с мъж по повод жена. Един от ценните ми уроци от живота е, че всичко трябва да правиш с любов, независимо с какво се занимаваш.  

"БРАКЪТ Е КОМПРОМИС МЕЖДУ ПРИЯТЕЛИ"

Когато хората си се вземат, започват едни жестоки битовизми. Животът ни подготвя да искаме да имаме най-прекрасния съпруг или съпруга, най-добрата работа, най-страхотните деца. Трябва да има компромис, иначе няма как да се разберете. В противен случай започва един стремеж да надделееш. 

В момента правя един голям компромис със себе си – седя и да си чеша егото - да бъда актьор в България, вместо да стоя при Калина и децата. Това е компромис, който не знам в кой момент ще ми излезе много солен, но се опитвам възможно повече време да изкарвам там. 

Особено за децата. Те са две девойки. Клоуи е на 13 вече и тя има нужда много да й се говори. Мотивационни речи. Да й се казва, че проблемите не са чак толкова нерешими. В нейната глава в момента всичко е фатално. 

"РЕВНИВ СЪМ ЗА ВСИЧКО, МНИТЕЛЕН НА МОМЕНТИ"

Мнителен съм, защото съм несигурен в себе си. Лошите момчета би трябвало да са сигурни в себе си. Но ние – актьорите, кой-каквото ще да ми говори, дори най-големите актьори имат някаква несигурност в себе си. Най-малкото, защото сме чувствителни.

И да, ревнив съм. Първо – нашата професия е много конкурентна, ние мъжете се ревнуваме за роли. Относно женския пол – когато бях по-млад имах чувство за собственост и бях обсебващ. С годините станах малко по-мъдър и спокоен. 

"СНИМАМ СЕ САМО ЗА КЕФ. НО ДА ЧАКАМ В КАРАВАНАТА СТРУВА МНОГО ПАРИ"

Първият урок, на който искам да науча децата, на които преподавам в МОНТФИЗ, е да са готови, че нашата професия изисква много откази. Ще ходят на много кастинги и няма да ги взимат. Искам да ги науча това да не ги срива. Колкото повече искаш дадена роля, особено, ако попаднеш на роля, за която смяташ,че е писана за теб, усещането, че си се провалил е много голямо. Не е въпрос на самочувствие, въпрос на искане и желание е. Тези млади хора наистина искат и се учат. Не мога да повярвам колко са отдадени. Искат да играят и да се развиват. 

Нещата обаче не трябва да се случват на всяка цена. В нашата професия има повече роли за мъже, по-малко за жени и едва ли не от жените се изисква да предложат себе си, за да получат дадена роля. Против съм, защото смятам, че след това, по никакъв начин, самата роля няма да им достави удоволствие. Много по-честно е да си я спечелиш с правилен кастинг и не благодарение на гърдите ти, а въпреки тях. 

"СТРОГ, ВЗИСКАТЕЛЕН, МРАЗЯ НЕВЪЗПИТАНИТЕ ДЕЦА"

Нямам никакъв проблем дъщерите ми да доведат вкъщи някой като мен. Аз не мога да определя какво ще им се случи в живота. Искам да им се случат най-хубавите неща, но в живота се случват много несправедливости и не можеш да очакваш, че ако ти играеш по правилата, ще ти се случват хубави неща. Напротив, опитът показва, че дори на хората, които играят по лоши правила, им се случват хубави неща и обратното. Въпрос на преценка е и как ги подготвяш за житейския им път. 

"ПРЕЯЖДАМ. АБСОЛЮТЕН ЧРЕВОУГОДНИК СЪМ"

Много обичам да ям. Обичам да готвя по празниците. Тогава всички излизат и аз готвя. Дори меся козунаци. 

"НИЩО НЕ МОЖЕ ДА МЕ НАПРАВИ ПО-ЩАСТЛИВ ОТ ТОВА ДА НАГУШКАМ ЕДНО ДЕТЕ"

Няма по-чисто нещо от децата. Даже искам още едно бебе, но жена ми не иска. Така че си търся друга жена (смее се). Няма нищо по-уникално от това да помиришеш бебешка глава и да видиш бебешки петички. Аз се умилявам от такива неща. И при животните е така. Най-прекрасното животно е бебе слон. Няма по-велико нещо. 

"МОЖЕ БИ ОБРЪЩАМ МАЛКО ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НА ЖЕНИТЕ"

Смятам, че всяка една жена се храни от комплименти и вода. На комплименти и вода може да изкара много дълго време. Ние - българските мъже, не сме свикнали да правим комплименти на жените, не сме свикнали да сме галантни, чукундури сме. Забелязвам, че това прави еманципацията на жените все по-голяма. Ако една жена работи и изкарва пари, тя казва "За какво ми е тоя?". В един момент обаче започва да се чувства все едно няма мъже, а мъже има, просто трябва малко да се поразчупят. 

"САЩ НЕ Е ПО-ДОБРО МЯСТО ЗА ЖИВЕЕНЕ"

Твърдо мисля, че не е и става все по-зле, според мен. Дали аз свиквам прекалено много с България отново? Всеки път, като отида започвам да се дразня на системата.

Гледайте цялото предаване в следващото видео: