Кои са изчезващите български занаяти?

Кои са изчезващите български занаяти?

В България от дълбока древност се развиват различни занаяти. Занаятчийството, като начин на прехрана, съществува още при първите заселници по тези земи. Много поколения майстори - занаятчии са градили традиции в изработването на различни стоки, и до днес неизменна част от бита на българина.

Въпреки индустриалната революция на XIX в., когато повечето от произвежданите в малки работилнички стоки са влезли в серийно производство, и до днес в много части на страната се е запазил жив духът на занаята – съхранен за поколенията такъв, какъвто са го познавали хората в миналото.

Дали обаче тези занаяти не са изчезващо културно наследство разказва в студиото на предаването "Десет" етнологът Димитър Василев. Той коментира 10 изчезващи български занаяти:

1. Тюфекчийство или наричано още пушкарство е занаят на изработване или поправяне на пушки или пищови.

2. Шапкарство - макар и да не можем да се наредим до Русия и Англия по традиции в носенето на шапки, в миналото у нас броят на шапкарските ателиета е бил значителен. През 1946 г. занаятът е забранен и всички шапкари се преквалифицират в шивачи. 

3. Сарачество - наименованието на занаята произлиза от арабската дума сарач, означаваща седло. Майсторите сарачи изработвали впрегатни и ездитни конски принадлежности, ремъци, каиши, куфари, чанти, колани, паласки, кобури, щавени цървули и др. 

4. Мелничарство - в историята на мелничарството може да се проследи използването на различни видове технологии - първоначално зърната били стривани в хавани и от полученото брашно се приготвяли различни каши. По-късно от стритите зърна се приготвяли питки.

5. Гайтанджийството - производство на гайтан - плетен вълнен шнур, с който се украсяват традиционните дрехи от аба. Като занаят съпътства абаджийството и терзийството. Първоначално гайтаните се изработват ръчно – жените предат вълната и ги изплитат. По-късно се използва чекръкът, производството се механизира и гайтанджиите изкупуват готова прежда. 

6. Мутафчийството е бил един от най-добре развитите занаяти в миналото, свързан с отглеждането на кози, от които единствено се доставя суровината за изготвяне на мутафчийските изделия.

7. Бубарството е специфичен дял от животновъдството за отглеждане на копринени буби и производство на коприна. Бубарството в България се е практикувало още през 7 — 11 век, но особено силно се развива в края на 19 век. В края на 80-те години на 20 век у нас са произвеждани 1500 тона сурови пашкули, а страната е заемала 8-мо място в света и първо в Европа по производство.

8. Калайджийството е занаят на изчезване заради модерните техники в кулинарството.

9. Яхнаджийството е бил традиционен занаят през 18 и 19 век. Той е свързан с преработването на сусам и добиването на сусамово олио и тахан.

10. Въглищарството е познато на човечеството от дълбока древност. Преди 6000 години дървените въглища са били ползвани като гориво в металолеенето, преди всичко на мед, от която са били изработвани широка гама изделия – от бойното снаряжение на войските до предмети за бита.

Вижте повече в следващото видео: