Диана Костова: Как се чувствате в България? За първи път ли сте тук? Тед Кочев: Не, това е третият ми път. Първият път беше през 63-та година . Имам голяма фамилия тук. Дойдох , за да се запозная със семейството си.
Д. Костова: Намерихте ли разлики в България?
Т. Кочев: О, да! София е тотално променена. Понякога като се разхождам по улиците, сякаш съм в Париж. Първият път, като бях тук, София беше малко село. Сега е метрополис.
Д. Костова: Значи сега ви харесва?
Т. Кочев: О, прекрасно е, много е красиво в София. Все още има старите църкви и старите сгради, но новият живот е просто изключителен. Летището е неузнаваемо. Прекрасно е. Тази страна разцъфтява, и е наистина много приятно.
Д. Костова: Замислял ли сте се някога да се върнете да живеете в България?
Т. Кочев: Не, не съм се замислял. Аз не живея никъде. Винаги съм бил чужденец. В Канада бях българин в англоговоряща страна, така че винаги съм бил изолиран. Не принадлежах там. Със сигурност не принадлежах и в Англия. Живял съм в целия свят, сега живея в Мексико. Никога не съм се замислял дали да се върна тук, но казвах, че искам да дойда и да преподавам кино, като подарък за България. Исках да предам знанието си, защото това е всичко, което мога да дам сега. Ще се радвам да предам знанието си на филмови училища и да вдъхновя млади режисьори.
Д. Костова: Имахте ли възможност да видите някой български филм?
Т. Кочев: О, да, да, да. Аз съм член на Академията за Оскарите и виждам много филми. Видях филма на Стефан Командарев – „Съдилището“ - великолепен е. И Асен Блатечки е голям актьор... Велик актьор. Изумително. Чудесен актьор. Видях и първият филм на Стефан Командарев – „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“. Видях и друг ленти – „Виктория“ също беше много добър.
Д. Костова: Има ли нещо в България, което би ви вдъхновило да направите филм?
Т. Кочев: Да. Аз искам сега да направя филм за това как цар Борис е спасил българските евреи. Написах сценария и сега търся финансиране. Това е следващият ми голям проект. Когато намеря парите, ще направя филма.
Д. Костова: Какво си спомняте от България? Кой е най-емоционалният ви спомен от тук?
Т. Кочев: Спомените ми са най-вече от това, което са ми казвали майка ми и баща ми. Баща ми е роден и израснал в Пловдив. Майка ми беше македонка. Тя е избягала от Македония. Избягаха от турците и дойдоха в свободна България. Майка ми е живяла във Варна. Историята на моето семейство е изключителна, дори съм написал сценарий за това. Някой ден може някой колега да го реализира. След като напуска Македония, семейството на майка ми стават успешни земеделци тук. Изгорили къщата си, за да не ги хванат турците, и избягали. Половината от семейството на майка ми е било убито от турците. Това е страхотна история. За щастие майка ми е от тази част от фамилията, която пристига в свободна България.
Д. Костова: Работили сте по няколко много големи проекта, кой е любимият ви?
Т. Кочев: Двата ми най-големи финансови успеха са с филми, които са гледани по целия свят. Първият филм за Рамбо, а другият е комедия и се казва „Уикендът на Барни“. Всички по света знаят този филм. По някакъв начин завладя въображението на хората. Два от артистичните ми филми са обявени за класика. Единия е филм , който направих в Австралия и го показаха и тук на фестивала. Казва се „Да се събудиш в страх”. Другият е канадски филм по книгата на най-добрия ми приятел Моника – „Стажът на Дъди Кравиц, който печели „Златна мечка“ в Берлин през 1974-та. Мисля, че тези двата са най-артистичните ми филми.
Д. Костова: Ако трябваше да направите филм за България в този миг, как щеше да започне той?
Т. Кочев: Най-вероятно ще започне с човек като мен, който знае за България само от миналото. Пристигащ и оглеждащ се как държавата се е променила.
Д. Костова: Имате ли любима дума, с която свързвате България?
Т. Кочев: Много интересно. Трудно ми е да кажа, но мисля, че това ще е „дом“. Мисля, че България е духовният ми дом . Защото като дете чувах, че тя е била „дом“ за моето семейство. Семейството ми винаги говореше за това. Имах голяма българска фамилия. Вуйчо ми... Братовчед ми... Имам много спомени от България. Пълнеха ми главата със спомени. Бих сравнил този свят със света, в който идвам днес. Семейството ми винаги е казвало „Канада не беше дом, България беше нашият дом. Може би трябва да се върнем“... Някои се върнаха. Баща ми имаше брат, който беше в Канада. Той казваше: „Канада е студена, климатът е студен и хората са студени“. Той се върна в България. Татко ми постоянно казваше: “Да си отидем вкъщи в България“. И през цялото време, като бях момче, си мислех, че ще оставим Канада и ще се приберем у дома - в България.
Д. Костова: Спомняте ли си някоя конкретна история, която майка ви или баща ви е разказвал за България?
Т. Кочев: Майка ми разказваше историята за това как са напуснали Македония. Историята, по която написах сценарий. Това е разказът за това как половината й семейство е било убито от турците. Нашата фамилия беше 50 човека. Турците убили половината от тях. Майка ми и останалите живи идват в България“ и се установяват във Варна.
Д. Костова: Кажете ни как се случи „Рамбо“?
Т. Кочев: Бях се наложил като режисьор и работех в Warner Brothers. Един ден директорът ми каза: „Теди, това е прекрасна книга, казва се „Първа кръв“. Прекрасна е за теб. Защо не напишеш сценарии по нея?“ И така и стана. Написах сценария и го развих. А след това го финансираха.
Д. Костова: Какво послание ще оставите на всички режисьори в България?
Т. Кочев: Правете филми. Най-добрата дума за това, което правя аз, Диана, е френската дума за режисьор. Не харесвам английската дума director. Звучи сякаш си в борда на директори на банка. Френската дума за това е “реализатор“. Защото имаш визията в главата си и я превръщаш в реалност. И това бих казал – сънувайте филма. Вкарайте си го в главата. Трябва да кажете на актьорите какво искате, на операторите, на дизайнерите, на екипа по декорите. Трябва да го виждате цялостно в главата си и тогава да го превърнете в реалност.