От Мартина Ганчева
Истинските истории на ужаса – между приказките и реалността. Повече от 300 години след написването на "Червената шапчица", страшните истории станаха реално всекидневие. От пребиването до смърт на 18-годишно момче пред погледите на десетки минувачи, които снимат побоя с телефони до гибелта на двама възрастни българи, замръзнали в дома си, понеже нямат пари за дърва за огрев. Животът като най-големия писател, пред който и Стивън Кинг онемява. Удари ли човешкото бездушие дъното? Защо се получава така, че 15 души снимат убийство, а само един се притича на помощ? Кой е виновен за това оскотяване? Страна на омразата, държава на бабаитите? Загубил ли е стойността си човешкия живот? На тези и други въпроси екипът на предаването Днес потърси отговор от събеседниците си.
"Не можем да сме безразлични към тази агресия, която расте в геометрична прогресия. Има случаи, в които нямам думи, а изпитвам само граждански бяс. Младите са оставени във въздуха. Ценностите са подменени. Трябва ли да прехапваме език." - попита риторично поетесата Маргарита Петкова.
Според Петкова не може да сме безразлични към тази агресия, която расте в геометрична прогресия.
"Има търпимост към насилниците. Станали сме Mafia State." - коментира юристът Антон Цонев.
Според журналистката Юлия Владимирова трябва да има санкции за проявите на насилие.
"Страшното е в главите ни. Битката вече е в самите нас. Битка за човешкото. Дори думите са част от насилието. Млатим се с думи. А трагедията е айсберга. Невидимите кризи станаха видими. В момента чувствителността към кризите е загубена. Човек е ценен, защото е нетраен и крехък. Ако теб те боли, че удрят друг, няма да бездействаш."- смята писателят Георги Господинов.
"Страхът е в очите на гледащия. Но страхът развива, пречиства." - убедена е Капка Кънева, художник илюстратор. Тя засегна темата за насилието в детските приказки и за страшните герои.
Дали страшните истории са полезни за децата и как да бъде изкоренена агресията в детска възраст коментира психологът Иван Игов. В предаването Днес взе участие и Христина Христова, майка на момченце на година и половина.
Само за първите две седмици на 2016г. в България станаха няколко тежки престъпления. За два от случаите, които маркирахме в черната хроника в началото на предаването Днес.
Приказките са завладяващи, магични, вдъхновяващи. Не винаги обаче принцесата намира своя принц, нито пък той успявал да се пребори с ужасните зверове от гората. Оказва се, че зад любимите ни приказки стоят зловещи истории, изпълнени с жестокости, насилие, кръвосмешения и мъчения.
А може ли една анимация да бъде зловеща? И как въздействат анимираните хорър истории?
Битови престъпления, убийства и сбивания, завършващи с нечия смърт. Криминалната хроника отдавна е част от българската действителност. В началото на 2016г. обществото ни беше потресено от нова порция престъпления, достойни за сюжет на хорър филм. Само пред телевизора ли сме съпричастни обаче и каква е психологията на тълпата, когато стане свидетел на престъпления?
Кое е първото име, което ви изплува в главата, когато стане дума за писател на страшни истории? Сигурни сме, че е Стивън Кинг. Макар да е всепризнат майстор на хоръра и гениален писател, през годините авторът често е бил обвиняван в това, че писанията му влияят негативно на някои хора. Защо Стивън Кинг смята това за абсурдно?