Лицата на града

Съществуваме във време на промишлен напредък. На архитектурни предизвикателства. На комуникации и технологичния, които смалиха Земята, направиха я обозрима, дадоха ни нова гледна точка. Всеки от нас иска да се чувства удобно там, където живее. Това се определя от качеството на нашия дом, от външния вид на квартала, понякога от нрава на съседите, но и от цялостния облик на градската среда, от екологичните аспекти и безопасността. Лошото качество на въздуха, големите задръствания, високите нива на шум, лошото качество на строителството са само част от проблема.

Как малките и големи градове могат да бъдат здравословни, привлекателни и изпълнени с живот?

Екипът на предаването ДНЕС потърси различни гледни точки и решения по темата в разговор със събеседниците :

• Гергана Милушева – архитект
• Гергин Борисов – 5 идеи за по-добра София
• Здравко Йончев – фотограф
• Ясен Гешев - основател на Urban Creatures и председател на Фондация за градско изкуство
• Орлин Пенков - председател на Народно Читалище "Иван Вазов - 2014"

„Няма универсална култура или модел. Няма как да вземем модел от Ню Йорк или Токио и директно да го приложим. За да стане градската среда по-добра за хора с увреждания, е нужно общо усилие – на Общината и на частния инвеститор. Според мен през последните десет години се наблюдава подобрение. И навън има проблеми, но там публичната собственост, общинстаската собственост – тротоарите, улиците са направени“, коментира архитектът Гергана Милушева.

 По думите й създаването на повече улици ще доведе до повече коли. Тя смята, че по-широките булеварди не са решение.

„Крайно време е да започнем да мислим за хората със специфични нужди. В София не се мисли за тях. Мисли се само за автомобилите. „Последната велоалея по „Тодор Александров“ е само боя на платното. И никой не санкционира хората, които паркират на велоалеи. В столицата липсват важни компоненти от уличната мрежа. Градският транспорт е оставен на саморазпад. Предлагам да има нощен транспорт. В Скопие например има такъв, а бюджетът е доста по-малък“, подчерта Гергин Борисов. Като проблем той посочи мястото между бул. „България“ и „Гешов“.

Здравко Йончев изрази мнение, че е загубено усещането за общество. „Старите сгради са част от градската среда, но има вакуум“, смята фотографът.

Екип на предаването посети квартал „Хаджи Димитър“ , където през 2013  три осеметажни блока бяха изрисувани с графити - дядо Добри, водолаза с крилата и момичето с тайния подарък зад гърба.

„Големите стени променят градската среда. Urban art-a e изкуство за градска среда, вдъхновено от градска среда“, сподели Ясен Гешев.

Орлин Пенков разказа за инициативата за възраждане и възстановяване на читалищната дейност в „Хаджи Димитър“.

В предаването може да видите още кадри от Подлезно 2015 – подземният пасаж на бул. „Ботевградско шосе“ и ул. „Александър Екзарх“ в кв. „Подуяне“ под надслов „Интерактивни графити – пътуване във времето“.

Позиция за предвижването с колело в столицата сподели и главният архитект на София Петър Диков.  

За новите идеи и места за четене в урбанизираното ежедневие разказа  председател на Сдружение за градски читални разказа Александър Шпатов. Той разкри подобрности за за най-новата инфо точка на София – „читАлнЯта”,  срещу Народния театър.

В предаването може да видите още репортажи по темите:

• Село за пример
• На какви характеристики трябва да отговаря най-добрият град за живее?
• Какви са предимствата и недостатъците на придвижването с колело в големия град?
• Какво освен пътуване могат да предложат организаторите по поддръжка на метрото?
• Как градската среда оживява със забавни знаци и нестандартни дизайнерски идеи за детски площадки?

Вижте видео файла и предаването от 5 ноември 2015.