Д-р Х. Йоргенс: България допусна грешки при промотирането на ВЕИ

Д-р Хелге Йоргенс е старши преподавател по сравнителна политология в Катедрата по политически и социални науки на Берлинския свободен университет и управляващ директор на Центъра за изследване на политиките за околната среда. Получава докторска си степен през 2010 г. от Берлинския свободен уневерситет. Преди това работи като старши научен сътрудник в катедрата по политология на Университета в Констанц, Германия. Между 2001 и 2008 г. д-р Йоргенс е политически съветник по наука към Министерството на околната среда на Германия и представител на министерството в Консултативния съвет по околна среда на Германия.

В интервю за предаването Време за времето, той говори за енергийния модел на Германия, възможностите за развитие на ВЕИ в България, както и за глобалните климатични предизвикателства.

- Д-р Йоргенс, вие сте в България, за да изнесете реч на тема: „Енергийният модел на Германия – възможност за България“. Нека започнем този разговор от там – разкажете ни повече за този модел. Счита се, че той е един от най-добрите в Европа.

- Както знаете, ние сме изправени пред голямата заплаха от глобалното затопляне. Заплаха, която ще бъде много опасна за много страни по света и сериозно ще промени природните условия, в които живеем. На лице е крещяща необходимост да декарбонизираме нашата енергийна система.  Най-важната ни задача е да намалим парниковите газове от производството на енергия.

Германия е интересен случай, защото тя си постави изключително амбициозни и високи цели, по отношение на това да трансформира производството си на енергия така, че основната част от него да идва не от ядрени или въглищни централи, а от Възобновяеми енергийни източници. 

И Германия успява да запише сериозни успехи в тази си политика. Затова може би е интересно страни като България да научат повече за това, което се случва и да се опитат да го приложат.

- Но държави като Франция не са на това мнение, те не се отказват от ядрената енергия.  Те сякаш не приемат, че възобновяемата енергия е толкова устойчива, че да се разчита предимно на нея. Защо в Берлин са толкова убедени, че техният модел ще се отплати?

- Въпросът за ядрената енергия е много специфичен за Германия. И има дълга традиция. В Германия имахме едно от най-силните, да ги наречем анти-атомни движения през 70-те години. Имаше големи протести против изграждането и работата на тези централи. И оттогава насам е на лице много стабилен консенсус сред обществото, че Германия не желае атомна енергетика.

Разбира се, това чувство беше усилено след инцидента в Чернобил. Наскоро също така и от случилото се във Фукушима в Япония през 2010 г. Германия реши да се откаже от тази енергия в края на 90-те. След 2010 г. пък бе взето решение този преход да бъде ускорен. И до 2022 г. всички атомни електроцентрали ще бъдат спрени.

- Сериозни дискусии за или порите атомната енергия имаше и в България през последните години. Те бяха породени от споровете около строителството на АЕЦ Белене. Как България може да копира Германия, да използва част от нейния модел, да почерпи от опита и експертизата на германските експерти? Какво ще е полезно за нас?

- Що се отнася до атомната енергия, Германия е уникален случай. Затова не мисля, че тя може директно, пряко да бъде модел, който България да следва. Но говорейки за този модел и идеите в него, България може да види къде са проблемите и да намери свой начин да ги реши. Макар много хора да си мислят, че проблемите са инцидентите. Но по-големият проблем, който много малко хора отчитат, е ядреният отпадък и намирането на място, на което той да се складира перманентно. Стотици години, в които радиоактивността да не попада във водата, в почвата или където и да било. Това е голямото предизвикателство. До момента не е намерено решение на този проблем.

Затова ако сега имате евтина ядрена енергия, вие я купувате но с високата цена, която в бъдеще трябва да бъде платена – със складирането на отпадъка, а и необходимостта от извеждане от експлоатация на старите централи.

В Германия една от централите беше разрушена и това струваше стотици милиони евро. За това се харчат огромни пари.

- Много пари обаче струват и инвестициите във възобновяема енергия. В България има компании, които правят такива инвестиции, но процесът върви много трудно. Възвращаемостта е много дългосрочна и липсата на свежи пари в бизнеса сега ги възпрепятства. Как може да се излезе от този омагьосан кръг и България да започне да залага повече на слънчева енергия и вятърни централи?

- Големият проблем на страната ви е, че вие започнахте прекалено бързо да промотирате електричество от ВЕИ...

- Нека направим този разговор по-глобален. Нека поговорим за решенията, които световните лидери трябва да вземат. Най-вече това на тази толкова очаквана конференция в Париж – споразумението, което трябва да замени Протокола от Киото...

- Имаме два модела за борба с климатичните промени. Първият е този, използван в протокола от Киото, и в международния режим за защита на климата в последните 20 години. Това е пирамидата отгоре-надолу. Моделът на междуправителствените преговори с цел постигане на обвързващо споразумение.

Изненадващо или не за много хора, този модел беше възможен при протокола от Киото, но всеки наблюдател е изключително скептичен, че това ще е възможно в Париж през декември.

Задължаващ международен протокол, който поставя конкретни цели за намаляване на парниковите газове за всяка страна по света, изглежда трудно постижимо. Все пак трябва да бъдат обвързани много повече страни, в сравнение с предишния протокол.

https://www.facebook.com/vremezavremeto