Опасност от възпламеняване – няколко табели с този надпис стоят на площадката, от която аеролозите от БАН пускат в атмосферата метеорологичните балони. Това става всеки ден в обедните часове, при стриктна процедура.
Най-напред балонът, който за около 75 минути достига 30 хил. метра височина, се пълни с водород. Той, за разлика от алтернативния газ – хелий, е икономически по-рентабилен, но пък възпламеним. След това учените закрепват измервателната сонда, която по-късно предава в реално време информация за температурата, налягането, влажността и силата на вятъра, по вертикала.
Тя е за еднократна употреба, тежи около 300 г и е произведена по финландска технология. Когато всичко е готово и сондата е закачена за балона с въже, което при пълно разгръщане във въздуха е дълго 100м, балонът може да излети.
След не повече от 2-3 минути след излитането, сондата започва да подава подробна метеорологична информация.
Когато достигне максимална височина балонът се пука и той и сондата започват свободно падане в атмосферата. Понякога това става на височина над 30 хил. метра, друг път много по-ниско, около 17-20 хил. метра. По време на падането балонът се разкъсва, а сондата, която е за еднократна употреба се чупи.