Лин Тилтън от Partriarch Partners - защо съдих SEC

Обикновено когато SEC се насочат към една компания, хората или постигат споразумение, или намират адвокати и фирми за кризисен пиар, за да се борят. Вие направихте нещо необичайно. Решихте да съдите SEC публично. Защо?

Винаги съм се борила за истината. За да мога да живея със себе си. Това е най-важно за мен. Ако следваш този път, дори и да се провалиш, поне знаеш, че си го изминал и не си изменил на себе си.

Нямах избор, освен да се боря за моята истина 15г. Работих неуморно, за да спася над 240 компании от ликвидация и 700 000 работни места, които осигуряват. Това просто не беше правилно, не беше редно. Аз трябваше да се боря за тази истина и да съм открита, защото имам десетки хиляди служители със семейства, които разчитат на мен.

Да седя тихичко и да се отбранявам би изплашило моите хора, че отстъпвам и нещо не е наред.

Да говорим за същината на действията на SEC. Значи те казаха, че сте проявили твърде голяма дискретност или такава, каквато не би трябвало да проявявате при обявяването на заемите в това портфолио. Казват, че не сте описали компаниите каквито са така, че да върнат заемите и лихвите. Вие какво казахте - че имате право да го направите ли или че инвеститорите са знаели?

Използвах добра бизнес преценка. Първо - да, мисля, че целият фонд бе изграден в годините на моята упорита работа. Но всичко, което направих бе изцяло оповестено. Т.е. аз можех да използвам информацията в отчетите си, да покажа точно колко лихва е платена и после да оценя заема. Да го поставя в категория. Така че всеки инвеститор, дори и най-упоритият, получи актуална информация, която описваше какво точно правя.

В тези фондове няма оценка. Има категоризация и оценка на притежанието, която върви с нея. Честно казано, мисля, че те са объркали фактите доста неточно.

Уверена ли сте, че вашите инвеститори са разбрали в какво влизат и че са ви дали яснота за оценката или характера на инвестицията?

Беше им пределно ясно и възможно да видят какво правя точно. Те инвестираха в човек, който купува компании, които други биха ликвидирали, като прави дълго и трудно преструктуриране.

Те знаеха, че инвестират в дълбоко затънали компании и не би било изненада за тях, че много от тези компании все още са в беда. Моята бизнес оценка бе в основата на нашите договори. И всичко бе описано точно, с цената на договора, с категоризацията и колко пари са платени. Така че всеки заем, колкото и сложен да беше, беше вярно пресметнат.

Какви биха били последиците, ако бяхте посочили по-агресивно оценките или нивата на покриване на тези заеми? Какво би станало?

Ако бях ги фалирала ли? Ако ги бях фалирала, тогава те нямаше да имат достъп до финансиране. И повечето от тях щяха да бъдат ликвидирани. И след това, разбира се, ако една компания се ликвидира, активите заминават. Но това би станало в самото начало. А средствата не биха били използвани. Ако една компания не си беше плащала пълната лихва, тя незабавно щеше да е фалирана, нямаше да има достъп до капитал и беше ликвидирана, а средствата не се използваха. А това не беше целта на инвеститорите в началото на сделката.

Възможно ли е някои от инвеститорите да са се надявали да получат контрол или повече облаги от компаниите или нещо като по-пряко участие от инвестициите през процеса на фалит?

Не. Определено това не беше моята цел. Претенциите, които SEC отправи никога не са били основани на искове на инвеститорите. Това са нови неща. През годините инвеститорите са задавали въпроси за категоризацията, за липсата на пълна лихва, но никога не са внасяли такива искове. Те разбираха това, което е в основата на договора и след като им се обяснеше, всичките им въпроси отпадаха.