Ексклузивно интервю на министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров за Bloomberg TV от Ню Йорк, дадено на 27 септември 2014.
Благодаря ви за отделеното време за Bloomberg TV. Вие сте живели в САЩ дълги години. От години участване в генералните асамблеи на ООН в Ню Йорк. С влошаването на връзките между САЩ и Русия тази година, откривате ли повече враждебност към Русия отпреди?
Ако слушате езика, който бе използван от президента Обама и някои западни лидери, да, това е странен език.
Русия бе поставена на второ място като заплаха след ебола, но преди Ислямска държава.
Не мисля, че това отразява отношението към Русия в международната общност.
Нашите американски колеги са свикнали да говорят от името на всички и вадят заключения, които едва ли много хора споделят.
Така че за мен това е философски въпрос.
Ето как виждам аз нещата. За съжаление, вместо да се концентрираме върху същността на проблемите, върху изграждане на колективни усилия, на базата на международното право, на сътрудничество в Съвета за сигурност, много сериозни проблеми става предмет на обвинения.
Няма факти.
Било за украинската криза, било за сегашната ситуация в Сирия, Ирак, Либия.
Ако слушате някои западни колеги, сякаш Русия е виновна за всичко това.
А аз не мисля, че хора, които най-малкото четат вестници и гледат телевизия, не знаят как започна либийската криза, каква е причината за сегашната ситуация в Ирак.
Можем да обсъждаме различни опции за действие, но проблемът е, че никой не може да се прави, че има монопол над истината.
Колективните анализи са много по-обещаващи и ефективни, отколкото просто нечие едностранно решение, без консултации с останалите.
Американската преса описва влошаването на отношенията между САЩ и Русия като завръщане на Студената война. Така ли мислите в Русия?
Един от колегите ми, един от външните министри, по време на тази сесия на Генералната асамблея, каза: "Като слушам някои изказвания, струва ми се, че Студената война никога не е свършвала".
Знаете ли, тази оценка вероятно може да бъде приета ако не за вярна, то поне да бъде отчетена.
Бързината, с която НАТО предприе силно конфронтационна позиция, спрямо цялото практическо сътрудничество с Русия, ми показва, че манталитетът на Студената война умира трудно.
И че този генетичен код, с който НАТО бе създаден, да се противопоставя на някакъв враг - все още е жив.
Чувствате ли, че Русия е в съперничество със САЩ?
Не, не искаме никаква надпревара, освен вероятно спортна. Олимпийска, футболна..
Но имате ли конкуренция в Източна Европа?
Това вероятно е логиката на нашите западни партньори.
Те вярват, че Русия е заплаха за западното общество и забравят, че Русия винаги е била част от Европа.
Русия има културен принос към Европа. И ако помните, няколко пъти в историята е спасявала Европа от самата нея..
..Особено във Втората световна война..
..И в Наполеоновите войни..
Обратно, всеки път, щом Русия е била изолирана, Европа е преживявала проблеми, които не са били лесно решавани.
Така че ние смятаме, че е необходимо да се погледне на ситуацията от гледна точка на споразуменията, които заедно постигнахме.
И след съобщението за края на Студената война, имаше договор - в ОССЕ, в Съвета Русия-НАТО, който бе създаден малко след това.
Сделката бе следната - всички страни в евроатлантическия регион заслужават равна и неделима сигурност. И че никоя страна няма да засилва своята безопасност за сметка на другите.
Този принцип бе напълно пренебрегнат и нарушен от продължаващото и ненужно разширяване на НАТО, въпреки обещанията, дадени след разпада на Съветския съюз.
Придвижва се военна инфраструктура близо до руските граници.
Разбира се, казват ни, че това не е срещу нас.
Както ни казаха, че ракетният щит не е срещу нас.
Но както казваше един прочут политик в миналото "във военните дела не декларациите, а потенциалът има значение".
Особено ако говорим за ракетна защита.
Казаха ни, че е за Иран, не за Корея.
Но после, когато се подготвяше срещата на върха на НАТО в Уелс, Балтийските страни и Полша настояха НАТО да каже публично, че това е в защита на НАТО от Русия.
Така че всички тези несъответствия са използвани за оправдание на политиката, която, както казах, нарушава споразумението, постигнато след края на Студената война.
Да се нърнем на Украйна. Вие подготвяте договор за мирния процес в Украйна. Ще ми кажете ли повече какво има в тях?
Ние не подготвяме никакви споразумения.
Ние се концентрираме от самото начало в усилия правителството и опозицията да седнат на масата на преговорите.
Ако това бе станало по-рано, мисля, че щяха да бъдат спасени хиляди човешки животи.
Имате ли някакъв срок..?
На 21 февруари Янукович е още президент. Опозицията, сега управляващата коалиция, подписа с него споразумение, написано от външните министри на Германия, Франция и Полша.
Първият член на това споразумение предвижда създаване на правителство на националното единство, което да подготви нова конституция.
Конституцията да бъде гласувана наесен и до края на годината да има президенски избори.
На другия ден въоръжени групи атакуваха правителствени сгради, резиденцията на Янукович.
Той напусна Киев и отиде в Харков, защото имаше заплаха за живота му.
Опозицията декларира, че е създала правителството на победителите.
Не правителството на националното единство.
И че няма засега да има конституционна реформа, че те си имат свой график.
Говорих с колеги, които са виждали това споразумение и на тях им беше доста неудобно. Но казаха - вижте, стана под натиска на събитията.
Но ако целта за национално единство може да бъде изместена от събитията, тогава не разбирам логиката.
Вторият опит бе направен заедно с Джон Кери, Катрин Аштън и тогавашният украински външен министър в Женева на 17 април.
Приехме декларация, в която освен всичко друго, включваше ангажимента на Украйна да започне незабавно национален диалог, който да е включваш, прозрачен, с участието на всички региони и политически партии. Незабавно трябваше да започне.
Нищо не стана.
И едва сега успяхме да убедим първо властите в Киев, но и групите за самоотбрана, или бунтовниците, както и да ги наричат.. да седнат и да започнат да говорят за спасяване на човешки животи.
Обяви се примирие и с изключение на някои инциденти - то се спазва.
Върви процес по изтеглянето на тежката артилерия от контактната линия.
ОССЕ изпрати наблюдатели и тези срещи във формат: Киев-Донецк и Луганск, с участието на Русия и ОССЕ ще продължат.
Ние им помагаме да се справят, но не можем да напишем никакви споразумения за тях.
Русия неколкократно каза, че искате Украйна да е единна страна. Но има някои сред сепаратистите, които казват, че искат да са независими. Русия има ли достатъчно влияние над сепаратистите, за да ги задържи в Украйна?
Те не отказват да говорят.
Казват, че са готови да продължават да говорят с властите в Киев за пълно изпълнение на протокола, подписан от тях на 5 септември, който съдържа към десетина точки.
Сред тях - и политически диалог.
Те подписаха протокола и потвърдиха обещанието си да го изпълняват.
Започнаха като приеха меморандум с дитайлите на примирието и изтеглянето на частите, с поканата към наблюдателите.
Следващите стъпки трябва да са базирани на този протокол.
Всяка точка трябва да е описана в детайли, за да се изпълни.
Знам, че Русия каза, че не е страна в конфликта. Но ви имате влияние над сепаратистите. Ще ни разкажете ли какви са комуникационните канали между Кремъл и сепаратистите.
Ние познаваме тези хора. Те идват от време на време в Русия.
Те говорят по руската телевизия.
Те обявяват позицията си към ситуацията.
Защото нямат достъп до украинската телевизия.
Така че, познаваме ги и те със сигурност ни слушат, но не винаги.
Когато решиха да направят референдум за незавимост в началото на май, президентът Путин публично ги призова да го отложат.
И да дадат шанс за политически диалог с предидента, който трябваше бъде избран малко по-късно.
Те казаха, че уважават Русия, уважават Путин, възгледите и съветите му, но вече са решили, че трябва да го направят. И проведоха референдума.
Ние казахме, че уважаваме вота и ги призовахме да изпълнят резултата от този избор в преговори с киевските власти.