Казвам се Мауро Марсело младши и съм председател на комисията на Националната енергийна корпорация, в която е ядрената електроцентрала Батан. Договорът с Уестинхаус беше подписан през 1976 и за 10 години успяхме да завършим централата, но не можахме да я пуснем в действие, защото през 1986 се случи бедствието в Чернобил. Правителството реши да я сложи в резерв. Оттогава я пазим и поддържаме.
Създадена е според международни стандарти и регулациите, които използвахме, са същите като тези в САЩ. Може да издържи на земетресение с магнитуд 8, което е много по-високо от издръжливостта на електроцентралата във Фукушима. Вярвам, че може да ни даде енергийна сигурност. Само с нея можем да намалим цените на електричеството във Филипините. В Азия сме на второ място след Япония по скъпа електроенергия. Ако имаме по-евтин ток, инвеститорите ще дойдат. Какво ще правим с ядрената електроцентрала Батан? Правителството все още не е решило дали ще я превърне в туристическа атракция или ще я пусне в експлоатация. И в двата случая ще има подобрение.