Ердоган трябва да измисли, механизма на тази промяна, как да изиграе картите си, за да се прехвърли от премиерското на президентското кресло.
Кой ще назначи за премиер, кой ще е икономическият министър. Това са въпроси, пред които той е изправен от тази сутрин.
Да, той спечели 52% от гласоподавателите и избегна явяването на втори тур. Но гласувалите бяха едва 75% спрямо 90% на последните местни избори.
Така че той няма абсолютна подкрепа. Въпреки това гласоподавателите очевидно го награждават за съживяването на икономиката.
За последните 10 години по време на неговото управление икономиката е нараствала средно с 5% всяка година. Следващата година правителството казва, че растежът ще е 4%.
Някои независими инвестиционни банки прогнозират, че този растеж ще е по-скоро близо до 2%. Така че икономиката може би леко се охлажда.
Нелипсват и опасения - за инфлацията и независимостта на централната банка. Инфлацията е около 9%. Ердоган намекна, че не иска централната банка да увеличава лихвените проценти.
Растежът може да се забави. Той обаче иска да трансформира турската икономика от 17-та по-големина в света в 10-тата.
След публикуваното на резултатите лирата почти не реагира. Днес тя е малко по-скъпа. Така че пазарите реагират спокойно.
Той може да вземе сегашния президент Гюл и да го направи премиер. Друг е въпросът дали Гюл ще се съгласи.
За да стане премиер той трябва да получи място в парламента, а като досегашен президент той не е имал такова. Гюл може да се окаже единственият човек в Партията на Справедливостта, който е способен да балансира влиянието на Ердоган.
Ако Гюл реши да направи това, той може да очаква малък конфликт вътре в партията, но би могъл да балансира властта на Ердоган, който наистина иска да превърне Турция в авторитарна президентска република, където на практика цялата власт е консолидирана в ръцете му.