Всеки лют сос на света е в два варианта: червен и зелен. Тъй като е изключително известен сос, няма логика той да бъде само един вид. Казвам се Гидеон Сараф и правя зелен Срирача. За първи път опитах зелен Срирача, когато бях в Азия преди около 6 години. Бях чувал за него, звучеше като нещо митично, но бях виждал снимка. Вманиачих се, обикалях запарите и питах дали имат зелен Срирача. Повечето не знаеха за какво говоря. Имаше един човек в Осака, който ми каза, че го нямат, но сами си приготвят нещо подобно. Горе долу ми обясни какво прави, аз го промених малко, за да стане мое и това беше началото на рецептата. Хората мислят, че Срирача е името на компанията, защото една фирма доминира целия пазар – всеки познава соса с петела, но всъщност Срирача е само име на сос, както кетчуп или майонеза. Реших да направя моя собствена Срирача със зелени чушки, защото исках да има по-свеж вкус и да има малко повече тръпка – това се постига със зелените чушки. Това са смлени зелени чушки Серано от Перу и Мексико. Това е чесън, който се слага в соса, всичко се смесва и се разбърква с миксер, за да се получи гладък, чист лют сос. Продуктът ни беше пуснат на пазара на първи април, никой не ни познаваше. Имахме само 15 хиляди бройки. Мислех, че тези 15 хиляди ще останат. След около 2 седмици медиите се свързаха с нас, писаха статии, хората полудяха. В един момент бяхме най-продаваният лют сос в Амазон. След около 10 дни бяхме продали всичко. Сега произвеждаме около 70 000 бройки. Целта ни е да правим 50 до 100 хиляди бройки на месец, да се развиваме. Опитваме се да бъдем в супермаркетите навсякъде, надявам се да продавам милиони годишно. Не го правя, защото е моята страст, а защото мисля, че могат да се изкарат много пари. Според мен в живота често имаме големи възможности и ако се изправите пред такава, е безотговорно да не действате, когато можете.