Най-големият риск е да изглежда, че няма риск: Марк Тинкър, Axa

Интервю на Марк Тинкър, директор AXA Framlington Азия за Енджи Лау и Ришаат Саламат от Bloomberg Хонконг

Мениджърите, заели дълга позиция при търговията с акции, се чудят дали трябва да се притесняват толкова за волатилността на пазара след като от 5 години акциите са най-печелившата инвестиция. Индексите, измерващи волатилността, са на много ниски нива сега, и смятам, че причината е, че повечето от купувачите на акции не оценяват акциите си по текущи пазарни цени всеки ден и не се налага постоянно да хеджират, както правеха хедж фондовете. Така че имаме две клиентски групи. От една страна хората, които искат да печелят от волатилността на пазара и от краткосрочните му колебания и тези инвеститори се изтеглят от пазара отново. Забелязах това от действията на хедж фондовете около акциите в Япония. Заемащите дълга позиция пък се връщат в Япония, започват да възприемат Абеномиката и отново мечтаят за печалбите и растежа в Япония около, които всички бяха толкова въодушевени преди година и половина.

Но тези инвеститори изтегляха капитали от Япония само преди няколко месеца, когато нещата не изглеждаха добре за пазара на акции в Япония.

Смятам, че заелите дълга позиция на пазара, осъзнават, че се правят структурни реформи там. Стадото инвеститори търсещи бързи печалби действа по един начин- влизат на пазари, където очакват ръст, но често се изтеглят след това. Така стана с Япония, Китай и Индия- на този тип инвеститори не им бяха интересни тези пазари. Нещото, което търсят постоянно, е следващата нестабилност на някои пазар. Инвеститорите,които заемат дълга позиция от друга страна също са променили поведението си- те не купуват всичко на пазара, а само отделни акции.

Директорът на отдела за изследвания в Soc Gen също сподели, че докато е пътувал е наблюдавал как хедж фондовете ликвидират позициите си. Да се върнем на въпроса с волатилността. Какви са симптомите на среда с ниска волатилност освен липсата на хеджиране и  неизползването на пазарни оценки, за които говорихте.

Едно от нещата,които съм казвал и преди е, че трябва да се поеме риск в определен момент. Всеки инвеститор трябва да осъзнае какъв риск поема, за да получи възвращаемост. Най-големият възможен риск е да не знаеш какъв риск поемаш. Ако някой си мисли, че инвестициите му са напълно безрискови, той греши. Рискът просто е скрит някъде.

Рискът e единственото сигурно нещо.

Точно така.Много често рискът е скрит в инструментите, които купувате. Когато купувате инструмент може и да не използвате ливъридж, особено при книжата с фиксиран доход и кредитните продукти, но някой друг, който е купил същия инструмент е използвал ливъридж. Ако този някой загуби достъп до ликвидност, той ще иска да продава бързо. Това е един от рисковете- някои от инвеститорите, които търгуват на същия пазар като вас търгуват маржово или чрез заеми и ако имат проблеми с ликвидността ще започнат да продават и ще наводнят пазара. За мен най-големият риск е липсата на ликвидност в самите пазари. Регулаторите допринасят за това. Инвестиционните банки и банките като цяло не държат много наличен капитал и затова не представляват надежден пазар за книжа с фиксиран доход. Ако искате да продавате, това ще се окаже много по-трудно отколкото си мислите. Иронично, много от инвеститорите заели дълга позиция имат наличен капитал и това прави някои от пазарите за акции много по-нискорискови от някои от така наречените нискорискови пазари за книжа с фиксиран доход.

Говорихте за моралния хазард на регулаторите. Регулираме това, което се опитваме да предотвратим- световна финансова криза.

Много хора казват, че не е това начина да се предотвратят кризите и това е сериозен проблем особено в Европа. Там регулаторните органи, не се съмнявам с най-добри намерения, преобръщат цялата законова система наобратно и не съм сигурен, че знаят точно какво правят.

Именно дерегулациите бяха в основата на голямата финансова криза от 2008, с кризата при високорисковите кредити, нали?

Дерегулациите и прекалено високият ливъридж, задлъжнялостта. Това искам да кажа и аз- рисковете бяха скрити. Регулаторите регулираха повърхностно, но не и това, което се случваше отдолу. Този риск всъщност не беше чак толкова скрит, а се дължеше на високия ливъридж и всички ние можехме да го видим. Там обаче нямаше регулации. Политиците и регулаторните органи смятаха, че това не е тяхна работа. Изведнъж лъснаха проблемите с моралния хазард и ликвидността беше изтеглена от пазара.  През последните 5 години наблюдаваме разрушаване на съществуващите бизнес модели предизвикано от регулациите.

Как смятате, че гледат хората  на това, което се случи в Япония в края на 80-те и нивото на ливъридж там?

Иронията е, че през 1989 световните мениджъри за управление на риска бяха учени от индустрията, че най-подходящият начин да намалиш риска е като инвестираш 60% от средствата си в Япония. Следващата година процентите станаха 50%. 10 години по-късно същите хора казваха, че намалявате риска като инвестирате 5 пъти повече в Sisco в сравнение с Heathway, защото бяха използвани пазарни тегла при определянето напроцентите. Още 10 години по-късно осъзнахме,че пазарните тегла не са правилният начин за управлене на риска. Все още ума ни възприема нещата така- нещо по-волатилно е по-високорисково от друго нещо с по-ниска волатилност. Смятам, че това, което хората осъзнават по време на процеса, е, че усилията да се намали волатилността просто изместват риска някъде другаде. А както казах, когато не се  знае къде е рискът е най-опасно.

Не е ли винаги така, пазарите приличат на балон с вода?

Винаги високият ливъридж и липсата на ликвидност предизвикват кризите.

Може да изцедите ликвидността или да пренасочите движението на водата и тя ще отиде някъде. Къде е следващата възможност?

С възможностите идва и рискът, но най-големият риск е да се правим, че няма такъв. Когато някой каже на инвеститор, че пазар или актив не е волатилен и няма риск, той трябва да  знае, че това не е вярно. Просто рискът е различен и инвесторите трябва да си отговорят на въпроса кой риск са готови да поемат. Менджърите на инвестиционни  фондове са критикувани,че не печелят повече от пазара, но пазарът не е волатилен.