Васил Велев: Медиите трябва да подобряват достъпа до качествено професионално обучение

Програмите за развитие на професионалната квалификация трябва е част от управлението на всяка отговорна компания, коментира той

01.10.2015 | 21:00 Редактор: Мариета Иванова
Васил Велев: Медиите трябва да подобряват достъпа до качествено професионално обучение

Още по темата

 

Медиите трябва да подобряват достъпа до качествено професионално обучение, заяви за Bulgaria ON AIR председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Повод за коментара му е организираната на 5 октомври конференция на тема „Образование и медии“, организирана от Bulgaria ON AIR в сътрудничество с Bloomberg TV.

 Неговото мнение е, че програмите за развитието и поддържането на професионалната квалификация трябва да са част от управлението във всяка отговорна компания.

Ето и цялото интервю:

Какви допълнителни знания са необходими най-често за новоназначените ви служители според спецификата на индустрията, в която работите.  

През последните години в България се наблюдава системен отлив на кадри от инженерните и технически професии. Причините за това са много, но най-вече са свързани със системното ерозиране на обществените ценности, които тласкат младите хора към звучащи модерно, но без перспективи за стабилна реализация професии.

Поради тези причини е много трудно да бъдат открити и наети квалифицирани кадри, като в много случаи на новоназначените работници им липсват не само професионални умения, но и основни трудови навици. Почти невъзможно е да бъде нает специалист, който веднага да се включи ефективно в работния процес. Така че работодателите трябва да инвестират сериозно в обучението и интегрирането на новонаетия персонал.

За съжаление, много често, след като са инвестирали доста време и средства, обучените кадри напускат и често заминават да търсят работа извън България.

Специализираните катедри от икономическия сектор намират общ език с бизнеса, но като цяло основата на проблема е, че при нас няма система за проучване потребностите на пазара на труда и има разминаване в това, което произвежда образователната система и това, което се търси на пазара на труда. Има голям излишък в хуманитарните специалности и сериозен недостиг на инженерно-технически кадри. Не само в ИТ сектора, но и за традиционните индустрии – машиностроене, електротехника. Доколкото има такава система за държавната поръчка, за формирането на план приема, в нея бизнесът, със своите потребности, не участва адекватно.
Тук отново се връщаме към въпроса за план приемът. Ние в продължение на 10 години бием камбаната за реиндустриализацията. Но това не е само проблем за нас, но и за Европа. Тя също се деиндустриализира, а не може да разчитаме само на услугите за постигането на устойчив растеж. Това видяхме и от кризата. А индустрия се прави с инженерно-технически кадри и предприемачи. Но именно от тях има най-голям недостиг в момента.

Обучавате ли новоназначените служители допълнително?

Всеки новопостъпил служител има нужда от въвеждащо обучение. Тези, които имат нужната квалификация и опит се адаптират по-бързо към работния процес. Основно големите предприятия и тези, които са на международния пазар, доста често прилагат въвеждащи програми за новоназначените си служители. По-малките предприятия осъществяват периодични обучения в зависимост от потребностите в конкретния момент. Разбира се, това изисква сериозни подходи на време и средства и по този начин работодателите плащат два пъти – веднъж чрез платените данъци издържат образователната система, която произвежда непригодни (в повечето случаи) кадри, а след това – отново трябва да инвестират за допълнително обучение и квалификация на същите тези кадри.

Забелязвате ли желание у служителите си да научават нещо ново, което да използват в работата си?

Желанието е индивидуално за всеки служител. То също така зависи и от политиката на предприятието – дали там се насърчава развитието на служителите, обученията.

Програмите за развитието и поддържането на професионалната квалификация трябва да са част от управлението във всяка отговорна компания. Освен повишена мотивация и оценка на служителите, те неизменно произвеждат иновации и тласкат развитието на компаниите напред.   

По-младите или по-опитните служители имат по-често и повече желание да научават нови неща?

Това също е индивидуално за всеки служител. По-младите служители, които са по-амбициозни, непрекъснато се опитват да се докажат и научават нови неща. При по-опитните служители има понякога една психологическа нагласа за страх към новото. Но с подходяща политика на фирмата и добро обучение тези прегради могат да бъдат преодолени. В същото време в редица професии изцяло липсват млади хора – например, ако нещо не се промени, след 10 години у нас почти няма да има инженери.

Как медиите могат да помогнат в образованието на младите хора и обществото?

Медиите днес имат много важна роля за изграждането на нагласите в обществото и утвърждаването на ценности. В този смисъл медиите трябва да дават ценностни послания и добри примери на младите хора.

Медиите имат незаменима роля като фактор за промяна на обществените нагласи. Промяната на стереотипа „учи, за да не работиш“ е много важна и по тази тема медиите могат да бъдат изключително полезни.

Много подходящи са класациите за най-добри фирми и условията на работа в тях, публикуването на добри практики. От тях младите хора трябва да разберат, че в България има фирми, в които има възможност за добра реализация, но и че успехът се постига с ежедневен труд.

Имат ли място медиите в процеса на образование?

Разбира се, безспорно. Интернет е основен източник на информация за младото поколение. В този смисъл е важно медиите да са съдържателни, да представят информацията на добро ниво и достъпен език.

Медиите трябва да отстояват обществените интереси и да отразяват добрите практики, които подобряват достъпа до качествено професионално образование и обучение, както и обективно да отразяват законодателните мерки и инициативи, предприети в тази посока.