Проф. Герчева: Кариерното израстване и квалификация са ключови за реформата на висшето образование

Проф. Герчева: Кариерното израстване и квалификация са ключови за реформата на висшето образование

Проблемът за кариерното израстване и квалификацията е най-съществената част от реформата във висшето образование. От квалификацията зависи и качеството на образователния процес, коментира в интервю за Bulgaria On Air проф. д.пс.н. Галя Герчева, ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”.  Повод за интервюто е предстоящата на 5 октомври конференция „Образование и медии”, организирана от медийна група Bulgaria On Air и Bloomberg TV.

По думите на проф. Герчева в бъдеще все по-често ще става дума за т.нар. медийна грамотност, както във връзка с разпространението на информация, така и по отношение на способността за филтрирането й.

Ето какво още сподели проф. Герчева:

Какви допълнителни знания са необходими най-често за новоназначените ви служители според спецификата на индустрията, в която работите?

В системата на висшето образование и по-специално в университетите са заети различни категории служители. На първо място това са преподавателите, които за да бъдат назначени във висшето училище е необходимо да отговарят на изискванията на Закона за висше образование (ЗВО) и Закона за развитие на академичния състав (ЗРАС). Преди всичко се изисква те да са високо компетентни в съответната научна област, в която работят. Допълнителните изисквания са свързани с развитие на психолого-педагогически умения за преподаване. Необходими са също така умения за използването на аудио-визуални средства за обучение, чуждоезикова и дигитална компетентност.

Във Варненския свободен университет са ангажирани и служители, които обслужват административно образователната, научно-изследователската и художествено-творческата дейност. Допълнителни изисквания към тяхната компетентност, които произтичат от условията, в които работят – взаимодействие с преподаватели, студенти и външни за университета институции, определят потребността от наличие на комуникационна култура и владеене на софтуерни продукти, които обслужват дейността им.

Обучавате ли новоназначените служители допълнително? Колко често ви се случва? За всеки или за всеки втори нов служител?

За да бъдат ефективни в своята професионална дейност, както преподавателите, така и служителите, академичното ръководство на Варненския свободен университет се ангажира с организирането на форми за допълнително обучение на персонала. Обикновено тава са целенасочено планирани форми за развитие на професионалните компетентности, които съдействат за реализация на академичния състав и персонала, адекватна на потребностите на новото време.

Това е и едно от основните изисквания в Хартата на европейските учени и Кодекса за наемане на изследователи, въз основа на които се присъжда Логото за човешки ресурси (HR Excellence in Research Logo). Варненският свободен университет е единственият български университет удостоен от Европейската комисия с този знак.

Друг път за повишаване на квалификацията е участието в мобилностите, които са възможни благодарение на работата на университета по европейската програма „Еразъм+“.

Организират се и семинари за работа с нови софтуерни продукти в областта на счетоводството, библиотечното дело, електронното обслужване, обучения по чужд език, създават се условия за  участие в национални и международни конференции и други научни форуми.

В разработването и реализирането на майсторските класове, които университетът прави всяка година, преподавателите имат възможност да работят  и да обменят добри практики със свои колеги от цял свят.

Проблемът за кариерното израстване и квалификацията е най-съществената част от реформата във висшето образование. От квалификацията зависи и качеството на образователния процес. Над 300 преподаватели участваха в 18-месечния проект "Създаване и апробиране на система за кариерно израстване на преподавателите във Варненски свободен университет "Черноризец Храбър", финансиран от оперативна програма "Развитие на човешките ресурси".

Друг проект, свързан с развитие на електронни форми и дистанционно обучение също е част от нашата програма за повишаване на квалификацията и компетентностите на преподавателите. Ръководството на Варненския свободен университет споделя мнението, че с техническото и технологичното развитие, дистанционното електронно обучение е форма на бъдещето в обучението на студенти. В резултат на проекта „Развитие на електронни форми и дистанционно обучение във Варненски свободен университет“ са въведени модерни стандарти за дистанционно обучение, обновени са платформите за дистанционно и електронно обучение и се въвежда система за видеоконферентна връзка между преподаватели и студенти. Част от дейностите по проекта е разработката на електронни учебни помагала и изграждането на дигитално хранилище за електронни учебни ресурси. Проектът даде възможност в университета да бъде акредитирана дистанционната форма на обучение. Ние сме единственият български университет, който предлага и акредитирано дистанционно обучение по специалност „Информатика и компютърни науки“.

Забелязвате ли желание у служителите си да научават нещо ново, което да използват в работата си?

Основният партньор в професионалната дейност на преподавателите и служителите на университета са студентите. Това са млади хора, навършили 18 години – възраст, в която те проявяват изключителна любознателност, инициативност, стремеж към развитие и реализация. Този факт провокира и нас като преподаватели непрекъснато да сме в синхрон със събитията и динамиката на времето.

По-младите или по-опитните служители имат по-често и повече желание да научават нови неща?

Потребността от усъвършенстване и интересът към новото не биха могли да се поставят в зависимост от възрастта и опита. Те по-скоро са свързани с нагласата на личността да се реализира в съответствие със своите способности и компетентности и те да са адекватни на социалната ситуация.

Как медиите могат да помогнат в образованието на младите хора и обществото?

Съвременният свят е свят на медиите, те имат изключително важна роля във функционирането на обществото, в изграждането на различни нагласи, в утвърждаването на ценности. От друга страна в съвременните условия на бурно развитие на дигиталната среда медиите могат да бъдат и важен ресурс при самоподготовката на студентите. В този смисъл те са един от важните партньори в образованието на младите хора.

Неслучайно в Европа все по-често започва да се говори за медийна грамотност. Това е свързано, както с възпитателната роля и отговорност на медиите, така и с умението на аудиторията да филтрира поднесената информация, което превръща медийната грамотност в част от публичната компетентност.

Имат ли място медиите в процеса на образование?

Медиите и университетите имат широко поле на взаимодействие в утвърждаването на висшето образование като ценност от първостепенна важност в условията на икономиката и обществото, базирани на знанието. Те са тези, които ще подкрепят формирането на нагласи за оценка  на знанията и уменията като човешки капитал и необходим ресурс за пълноценна реализация и достойно  качество на живот. С общи усилия медиите и университетите могат да възстановят доверието към българското образование, както от страна на младите хора у нас, така и на младите хора от други страни.

Медиите са в състояние да подпомогне генерирането на нови политики и подходи за повишаване на качеството и ефективността на висшето образование. Предстоящата конференция „Образование и медии“ е един от най-добрите примери в тази посока, защото това, което предстои да представим пред широката аудитория е свързано с нови образователни технологии, базирани на интегриран продукт на медийна група „България он ер“, Bloomberg и Варненския свободен университет.

* Проф. д.пс.н. Галя Герчева е ректор на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”. Завършила е магистърска степен по психология в Санкт-Петербургския държавен университет, доктор на психологическите науки, професор по психология. Специализирала е във Финландия, Великобритания и Русия. Член е на Дружеството по психология и Съюза на учените в България. Работи в областта на когнитивната,  педагогическата психология и психологията на междуличностните комуникации. Автор е на множество монографии, учебници по психология, научни статии и доклади от участия в национални и международни конференции.