Експерти: Върху децата има натиск за избора на професия и от родителите, и от учителите

Как родителите помагат на децата да разберат в какво са на най-добри? Как ги насърчават да развиват уменията си? Кога малките стават жертва на амбицията на родителите? Правото на децата на глас в избора на професия коментираха в студиото на „Директно“ образователният експерт Лъчезар Африканов и Александър Христов – баща на 9-годишната Калина, която също беше специален гост в предаването. Дискусията бе част и от съвместната кампания на Bulgaria ON AIR и УНИЦЕФ България „Моят глас е важен“, чиято цел е да популяризира правото на децата да изразяват доброволно, свободно и безопасно своите позиции по всички въпроси, които ги засягат. В рамките на кампанията деца участват в различни предавания на Bulgaria ON AIR, по различни теми, за да разберат зрителите важността на тяхното мнение.

„Хората трябва да харесват работата си и да я вършат с удоволствие. Много е тъжно, ако не си харесваш работата, защото така не работиш добре и не изкарваш пари“, каза Калина Христова в студиото на Димитър Абрашев по повод международно проучване, според което над 1 милиард души по света не харесват работата си.

Според нейния баща Александър Христов, който е и преподавател, има натиск и от образователната система, и от родителите, в избора на професия. Като пример той даде своя приятелка от семейство на юристи, която е продължила традицията с професията без изобщо това да подложи на коментар.

Според експерта Лъчезар Африканов всички родители насочват децата си все пак с изцяло позитивна мотивация, да им помогнат да имат по-добър живот. „Предизвикателството пред нас е как да им създадем пространство да си изразяват мнението спокойно, без страх от критика“, каза още той.

„Харесва ми сама да си избирам професията и това правя. Искам да стана хип хоп танцьорка“, заяви малката Калина в студиото. Тя сподели още, че макар родителите й да я карат да чете, тя има възможност да избира – последно се е спряла на Хари Потър.

Родителите трябва да имат равни отговорности за възпитаването и насочването на децата, бяха единодушни събеседниците по темата в директно.

„Стараем се да я слушаме, наблюдаваме реакциите й, но съм далеч от мисълта, че има съвършен родител в това отношение“, каза Александър Христов. Той допълни, че ролята на учителите също е важна – те също трябва да разбират потребностите на децата спрямо това, в което са най-добри в клас. Според него и родители, и учители, са длъжници на 17-годишните, които трябва да изберат университет. „Още след 7-ми клас трябва да започнем да обясняваме на децата повече за професиите, за перспективите пред тях и за отговорностите, които биха имали“, каза още той.

Според Лъчезар Африканов образователната система също се променя в правилната посока и макар с бавни стъпки, дава възможност децата да правят по-информиран избор на бъдещето си. Предстои създаването на Центрове за личностно развитие, в които кариерни консултанти ще работят с децата, което, по мнение на Африканов, е много добра възможност.

Може ли детето да различи своето собствено желание от това, което му е внушено?

С коментар в „Директно“ се включи и психологът Мариета Радулова. Според нея децата стават жертва на родителски амбиции при всякакви модели семейства. Авторитарният стил е присъщ на онези, които управляват желанията и живота на децата си. Голяма част от родителите пък изпълняват собствените си мечти чрез децата си. Ако родителят е започнал да манипулира детето от ранна възраст, то няма как лесно да осъзнае какво е неговото желание  - но неговата недувлетвореност се вижда отвън.

Според Радулова когато децата кандитстват за профилирано училище след 7 клас е още рано да направят избор сами. Но при завършване на средно образавние трябва вече да са ориентирани и тогава родителите не трябва да се намесват и да влияят, а да ги подкрепят в решението им.

Редакционен коментар

Известна мисъл гласи, че децата са изпитът, който родителите държат пред Бог. Посланието безспорно звучи красиво и романтично. На практика обаче всяко нещо, което залитне в крайност, може да направи доброто зло, а границата що се отнася до възпитанието на децата ни е много тънка.

Всеки един от нас познава поне един родител, от когото е чул репликата „Толкова прилича на мен“ или „Когато порасне, той ще бъде по-добър от мен“. Стремежът ни да създадем достойни хора, които да бъдат победители в живота, не е лека задача, а за много хора се оказва амбициозна цел, заради която детето плаща с щастието, красотата на младостта си, безгрижието на детството си. А резултатите понякога са объркани житейски пътища, плод на болни родителски амбиции.

„Ню Йорк Таймс“ пише, че малцина родители имат куража да се грижат повече за щастието на своите наследници, отколкото за техния успех.

Съзнателно или несъзнателно много родители залагат на децата си много относно техните възможности и бъдещи, насочват ги, ала понякога в стремежа да създадем по-добра своя версия, ние не осъзнаваме, че лишаваме един нов, напълно различен човек от правото на избор какъв иска да бъде.

Проучване, проведено в САЩ сред над 12 000 ученици показва, че прекалено високите амбиции на родителите обикновено водят до занижено представяне в училище на техните деца.

Така „Надбягване за никъде" измерва тежестта от десетките часове домашна работа и извънкласни занимания, хвърлени върху децата от учители, родители, треньори с болни амбиции.