Кога и как децата влизат в новините, какви са етичните стандарти при отразяването на новини, свързани с деца, има ли предавания, които създават детско съдържание не само за забавление? Телевизията ли е съвременната бавачка или вече е изместена от смартфона? Тeзи теми засегна предаването „Медиите ON AIR“ на 25 май. В студиото на Доника Ризова позиция изразиха Ивайло Спасов, журналист и консултант в УНИЦEФ България и Ралица Филипова, преподавател по ТВ майсторство и медийна грамотност в департамент „Масови комуникации“ в НБУ и изпълнителен продуцент на детски и младежки програми в БНТ.
Насочване на вниманието към етичното отразяване на деца в медиите е една от целите на съвместната кампания на Bulgaria ON AIR и УНИЦЕФ България „Моят глас е важен“.
„Национално проучване на УНИЦЕФ показа, че в 80% от случаите, в които децата изобщо попадат в медиите, това става с негативна конотация. Още по-лошо е, че се нарушават основни права на децата. Те или се представят като безмълвни жертви, или като мили сладки същества – коментира Ивайло Спасов. - Децата не са безмълвни обекти, подвластни на възрастните. Още с раждането си имат човешки и граждански права, също като нас пълнолетните, имат мнение и отношение към процесите, които се случват в техния живот. За жалост повечето медии не дават възможност да се чуе гласът им“.
Ралица Филипова акцентира върху детските риалити формати и липсата на медиен интерес към добрите примери и практики с деца.
„Никой не обръща внимание както на децата, така и на хората, които работят за деца. Добрите практики не се отразяват, защото това не продава. Но в последно време се забелязва смущаваща тенденция различни риалити формати да правят своите детски издания, в които малки деца, облечени като възрастни, с поведение на възрастни, правят шоу програми, които не са детски. На мен това ми звучи като детска проституция. Използването на деца, за да се популяризира медиен продукт със съмнително качество, мен лично ме притеснява“, коментира тя в студиото на Bulgaria ON AIR.
Ивайло Спасов засегна въпроса и с неразбирането от страна на институциите за това кога е важно да се скрие и кога да се покаже лицето на дете, обект на медийно отразяване.
„Трябва да крием лицата, когато децата са уязвими, свидетели или жертви на престъпление. Но когато разказваме положителен случай, няма причина за такава мярка“, заяви той, като добави, че конвенцията за правата на децата изрично упоменава правото им не само на достъп до информация, но и на възможност да предоставят информация.
Защо децата трябва да останат деца? Защо позитивните новини за деца не са интересни за медиите? Каква е ролята на родителите и защо е препоръчително психолози да работят с деца, които попадат в светлините на прожекторите?
Целия разговор вижте във видеото >>