Защо Европа не може да си позволи Турция да изпадне в авторитарен хаос

От Барчин Инанч, Хюриет, 21 юли 2016.

21.07.2016 | 12:00
Защо Европа не може да си позволи Турция да изпадне в авторитарен хаос
Защо Европа не може да си позволи Турция да изпадне в авторитарен хаос

От Барчин Инанч, Хюриет, 21 юли 2016.

Не беше изненадващо да чуем конспиративните теории от опонентите на президента Ердоган: „Неуспелият опит за преврат помогна толкова много на президента, все едно е бил организиран от него”. Но бе изненадващо да чуем това твърдение, неподкрепено от никакви фактологични доказателства, изнесено от западни колеги.

 

Убеждението сред някои чуждестранни наблюдатели в Турция е разбираемо до известна степен. Това е страна, която обичат и ги боли да гледат как потъва в ислямистки авторитарен режим. Бъдещето на техните деца е поставено на карта, затова емоциите им и антиматията към Ердоган надделяват над рационалния анализ.

 

Какво да кажем обаче да наблюдателите от Запада? Кое кара някои от тях да изразяват тези необосновани твърдения? За съжаление го отдавам на ориентализма и невежеството, които ги карат да мислят, че държавен глава на страна като Турция може да организира привиден преврат, консолидирайки властта за сметка на стотици убити.

 

В техните очи Турция е страна от Близкия изток, просто още една бананова република.

 

След неуспешния опит  за преврат в Турция видях постове във Facebook, които твърдяха неща като: „Досега се опитвах да убедя приятелите си в чужбина, че Турция е европейска страна, не близкоизточна; вече не мога да го кажа.”

 

В статията си, публикувана на сайта на CNN Джени Уайт, преподавател по турска литература в университета в Стокхолм написа: „До петък следобед Турция оставаше компетентна и стабилна, макар и проблематична страна, служеща за буфер между Европа и окаяния Близък изток и партньор на САЩ. Военните действия, резултатите от които остават неясни, извадиха Турция от Европа и я поставиха на картата на Близкия изток”.

 

Въпреки това, фактът, че превратът не успя, доказва, че Турция не е като останалите близкоизточни страни, където властта се сменя пред дулото на оръжията.

 

Като казвам всичко това, от ранните часове на преврата някои от нас прогнозираха, че ще бъде избегнат, но и че за съжаление ще консолидира авторитарното управление на Ердоган. Това разбира се не предвещава добро за турската демокрация.

 

Ако ерозията на основните постижения на демокрацията – като независимо правосъдие, свободни медии, свободни академични институции и свобода на словото – които започнаха при управлението на Ердоган се засилят още повече, тогава ще видим Турция как сменя категорията на близкоизточен тип ислямски авторитарен режим. Докато късогледите скептици за Турция от Европа може да се радват от промяната, тя би била изцяло против интересите на европейските демокрации.

 

Бежанската криза, както и тероризмът на Ислямска държава в Ирак и Леванта показаха, че Европа не е имунизирана от наплива на Близкия изток. Диалогът и сътрудничеството, които съществуваха между Турция и ЕС показаха критичния принос на първия към сигурността и благоденствието на последния. Всъщност постиженията са реципрочни, след като Турция също страда от имплозията на Близкия изток. Такава ситуация, печеливша за всяка от страните не може да продължава, освен ако Турция не остане демократична страна. Илюзия е да се мисли, че това може да продължи с авторитарен ислямски режим в Турция.

 

Сегашното сътрудничество е възможно само защото все още има значителен брой хора и институции, които подкрепиха универсалните ценности в Турция. Подхлъзването към авторитаризъм ще ерозира тези институции и ще доведе до изтичане на мозъци от Турция. Може да дойде ден, в който Европа ще трябва да се изправи пред страна, където тълпите, крещящи „Аллах Акбар” /Бог е велик/, за да спрат танковете, дори няма да чуят своя лидер.

 

ЕС и неговите страни-членки трябва да дадат кристално ясни послания, че застават с Турция в борбата й срещу движението на Фетуллах Гюлен, което изглежда стои зад този преврат. Те трябва да окажат конкретна подкрепа на това послание.

 

Същевременно трябва да са особено бдителни в критиките си, когато видят недемократични мерки. Не бива например на чакат турският парламент да започне да обсъжда връщането на смъртното наказание. А да издигнат глас „Турция не може да е член на ЕС, ако върне смъртната присъда”, трябва да използват всички канали за диалог – държавни и недържавни – за да обяснят защо това не е в най-добрия интерес на Турция.

---

Публикува се със знанието на автора. Превод: С.Грозева.

Четете още независими мнения в Блог.

/Корица: фасада на бул. Истиклял, Истанбул. Автор: С.Грозева/