Културата не бива да е само средство за привличане на туристи: Танер

От Барчин Инанч

Публикувано в Хюриет на 6 юли 2015

Турция има нужда от основна промяна на остарелите си културни политики, които обикновено се пренебрегват от големите партии, според генералния директор на Истанбулската фондация за култура и изкуства /IKSV/ Гьоргюн Танер.

"Европейска традиция е да се отделят средства за изкуство. Но в същото време друга традиция е държавата да стои настрана.. Важно е да се подчертае: културата не бива да остава заложник на туризма. В момента ние, в Турция гледаме на изкуствата и културата като на примамка за повече туристи", каза Танер пред Hurriyet Daily News.

"Изкуството и културата за трансформираща сила, от която се нуждаем, особено в ситуацията в страната, в която всеки се оплаква от невъзможността да общува. Диалогът може да се изгради лесно чрез изкуство и култура", добави той.

Преди изборите вие изпратихте на политическите партии списък с приоритети на културната политика. Каква бе целта ви?

Освен ако някой човек или неправителствена организация не поставят въпроса, той никога няма да влезе в дневния ред. Някой лидер на политическа партия говорил ли е за изкуство в предизборната си кампания?

Но, но при всички проблеми на Турция, да се прави приоритет изкуството и културата може да звучи наивно.

Току-що бях в Атина. Дори и там кметът е предоставил сграда без пари на Атинското биенале, за да може да се проведе. Каза: "Културата ще ни промени. Не го правим за маркетинг на града, правим го, за да може всеки да преодолее този хаос чрез изкуството и културата".

Изкуството и културата са трансформиращата сила, от която се нуждаем, особено в сегашната ситуация, когато всеки се оплаква от невъзможността да общува. Диалогът може лесно да се изгради чрез изкуство и култура. Не казваме, че трябва да оставим всички проблеми и да говорим само за изкуство и култура. Просто казваме, че трябва да обсъждаме тези неща с хората на културата.

Какви културни приоритетите трябва да се включат в коалиционния протокол или правителствената програма?

Културните права и свободата на изразяване. Под тези неща разбираме равен достъп и участие на всички граждани в изкуствата и културата, културните права на малцинствата и развитието на среда, в която да могат да работят творците. Културните права трябва да бъдат гарантирани на най-високо правно ниво от държавата.

Освен това искаме хората на културата да седнат на масата, когато се обсъждат държавните и градските дела. Когато планирате град или квартал, ако на масата седят 30 души, сред тях трябва да има и човек от сферата на културата. Те винаги трябва да имат думата, защото като се планира без тези хора, след това съжаляваме.

Всъщност подписвайки съответните международни договори Турция се ангажира да държи културата на предно място в програмите си за устойчиво развитие. Но това остава само на хартия.

Сега, трябва ни политическа воля да кажем, че е необходим винаги човек от сферата на културата по време на планиране. Затова продължаваме да работим и затова в IKSV сме създали отдел по културна политика. Директорът на отделя Йозлен Едже е подготвил няколко доклада, които изпратихме на партиите.

Вие искате промяна в манталитета на политиците?

Да, имаме нужда от смяна на манталитета.

Да говорим за приоритетите по-конкретно.

Достъпът до изкуство и култура трябва да се постави с конституционна гаранция. Формулирали сме един текст, който да се добави в Конституцията и сме го пратили на предишния парламент. Очакваме и ревизия на държавната рамка. Правната и финансовата рамка на държавната подкрепа на културните институции и творци трябва да се преразгледа според новите изисквания.

Важно е да се подчертае, че културата не бива да остава заложник на туризма. В момента в Турция гледаме на изкуствата и на културата като на примамка за повече туристи.

Но след като имате държавна подкрепа, не мислите ли, че това ще предизвика идеологическа намеса на правителството в създаването на изкуство и култура?

Местното управление. Развитието на културни политики на местно ниво. Натам върви светът.

Ролята на държавата трябва да се ограничи до осигуряване на инфраструктура и субсидии. Бюджетът на Министерството на културата би трябвало да е поне един процент от целия бюджет и механизмите за подкрепа трябва да бъдат стриктно основани на прозрачност, международни критерии и в известен смисъл да прехвърлят ресурса към местните администрации.

Децентрализацията също е важна за културното многообразие. Още по-важно е в страна, където има толкова различни етнически елементи и културни структури. Трябва да използваме това богатство, нещо, което досега не сме правили.

Привлякохте вниманието към липсата на контакт между държавата и НПО?

Никой не бива да се страхува от никого. Навсякъде по света държавата се свива, докато НПО растат. Държавата трябва да си прибере ръцете от много области. Имаме нужда от доверие и диалог за тази цел.

Мнозина вярват, че еднопартийните правителства са по-ефективни като изпълнение на политики. Като гледаме културните политики, смятате ли, че сме изпитали предимствата на еднопартийното управление в продължение на десетилетие?

Не говорим за последните 10 или 50г. Не правим разлика между еднопартийни или коалиционни правителства. Опитваме се да обясним, че доверието и диалогът улесняват решаването на проблемите.

Но ако трябва да оцените последното десетилетие по културните политики?

Можем да кажем, че не се говореше много за културни политики. Смятам, че тази област бе пренебрегната. Стъпките, които могат да се предприемат обикновено стават заложници на други приоритети. Всеки път си казваме: "Я да почакаме, сега приоритет са икономическите или външнополитическите въпроси". Така ставаше в миналото.

Но трябва да има характеристика, открояваща изминалите 10 години от други периоди. Някои казват, че консерватизмът е оставил отпечатъка си върху този период.

Не бих се изразил така. Бих искал да говоря извън консерватизма, защото това не е идея, която достатъчно сме обсъждали.

Главната причина защо няма голям напредък по културните политики е в това, че никога не са били приоритет и никога не са получавали шанса да бъдат обсъждани. Всеки път някой /от държавата/ взема прибързано решение, без да отчита възгледите на други експерти, хората започват да критикуват решението и накрая обсъждаме кой е за и кой - против. Основната тема се изгубва в спора.

Кой е Гьоргюн Танер?

От 2002 Гьоргюн Танер е генерален директор на Истанбулската фондация за култура и изкуства /IKSV/, неправителствена организация, основана през 1973.

Завършил Историческия факултет на Boğaziçi University, Танер в момента е член на ръководството на Факултета по културен мениджмънт на Istanbul Bilgi University, както и председател на Европейската фондация за култура /European Cultural Foundation/, със седалище в Амстердам и член на борда на Музея за модерно изкуство в Истанбул.

Преди това е бил президент на Асоциацията на европейските джаз фестивали между 1998 и 2002 и член на съвета на агенцията Истанбул-европейска столица 2010.

Награден е от френското правителство в ордена на Почетния легион през 2011 и член на Order of Arts and Letters на Министерството на културата на Франция от 2014. Получавал е офицерски кръст за заслуги в Полша през 2014.

/Снимка: Хюриет/

Превод Силвия Грозева. Публикува се с разрешението на автора.
Четете още независими коментари в Блог.