Турция има авторитарна политическа култура, на която й липсват културните механизми срещу авторитарни тенденции, твърди известен изследовател. "Затова коалицията е най-доброто политическо решение за Турция", казва професор Йълмъз Есмер.
Коалицията: най-добрият антидот срещу авторитарното управление в Турция
От Барчин Инанч
Турция има горчив опит сс коалициите, но и лоши спомени от еднопартийно управление, казва известен политически анализатор, отбелязвайки, че следователно коалицията е най-доброто решение за страната в момента.
Електоратът иска ли коалиция
Отделните избиратели не казват коалиция, но резултатът от изборите сочи към коалиция. Това са две различни неща.
Не вярвам много хора да са отишли при урните, казвайки си: "Дано моята партия да влезе в коалиция". Това почти никога не е така.
Какво каза електоратът този път; какво е посланието?
Основен принцип в икономиката е, че индивидуалният избор не може да се натрупва; не можем да говорим за единно послание. Всеки избирател има различно послание, не можете просто да ги съберете заедно. Само може да кажете: "Ето каква е картината и трябва да се съобразим с нея".
Но едно ясно послание е, че избирателите казаха не на президентската система.
Като гледаме резултатите, можем определено да кажем, че мнозинството казаха не на президентската система и намеренията на президента Реджеп Тайип Ердоган да бъде всемогъщ президент. Да, ако го тълкувате като послание /така е, но /, не бих го използвал.
Въздържате ли се използвате думата "послание, заради аргумента, че избирателите не гласуват рационално ли?
Ако използвам заглавието на една книга за електоралните предпочитания, рационалният избирател е мит. Всички мислим, че избирателите действат рационално, като имаме предвид, че действат съгласно икономическите си интереси. Това просто не важи за голяма част от избирателите не само в Турция, но и в САЩ, Великобритания и други консолидирани западни демокрации. По някаква причина ние бихме искали да приемем, че избирателите оценяват икономическата си ситуация или макроикономическата среда в страната. Този аргумент не се подкрепя от фактите. Имахме ли някакви съмнения какъв ще бъде резултатът в Бешикташ, където правим това интервю?
Това е много особен район на Републиканската народна партия / CHP [Republican People’s Party]/. /Но/ само да минете Босфора до Умрание; всеки знаеше кой ще бъде мажоритарният вот / [the Justice and Development Party - AKP]/.
Така е много избори насам. Приблизително можем да кажем ляво от центъра и дясно от центъра и балансът не се променя с нови избори. Да, ако има икономическа криза, мнозинството избиратели гласува за друга партия в дясно. Едно изключение, което всеки цитира е от 1977г., когато /левият Бюлент/ Еджевит получи 42 процента от народния вот. Но това продължи само две години и се случи само веднъж. 1977г. беше отдавна.
Значи приблизителният баланс - на левицата 30 процента, на десницата 70 процента все още важи.
Горе-долу.
Някои твърдят, че има 60 процента блок срещу AKP. Можем ли да приемем, че неодобрението към AKP и Ердоган е променило традиционния баланс 30/70?
Не съвсем. Зависи колко е специфичен проблемът, който разглеждаме тук. Ако търсим одобрението или неодобрението към президентската система, да, има блок от 60 процента; но ако говорим за кюрдския проблем, можем ли да говорим за блок?
Не можем ли? Има само една Партия на националистическото движение / Nationalist Movement Party (MHP)/ против него, докато останалите партии не са категорично против мирния процес.
Ок, но не говорим вече за същия блок. Да, 60 процента съществуват по някои конкретни проблеми, но определено не за всички важни въпроси, пред които Турция е изправена.
Значи не са прави тези, които твърдят, че 60-процентният блок би трябвало да направи коалиция?
Не. Ако могат да се споразумеят по конкретни въпроси, може би има смисъл, но от позицията на MHP - и не вярвам да я променят - това е почти невъзможно.
Обикновено в Турция коалицията получава негативна конотация. Вярвате ли, че опасенията от една коалиция са оправдани?
Не, не са. Всъщност известни политолози също са съгласни с мен по този въпрос, че най-доброто решение, което имаме за бъдеща добре функционираща форма на управление в Турция е коалицията. Причината е в политическата ни култура. Нашата политическа култура е авторитарна. Ок, може да имаме известен лош опит с коалиции. Но имаме и лоши примери на еднопартийно управление в тази страна от 50-те години. Когато една партия остане на власт сама за сравнително дълъг период от време, нейните лидери показват изключително авторитарни тенденции и на политическата култура й липсват културни механизми да попречи на нещо подобно. Това се случи, когато Аннан Мендерес /през 50-те/, случи се и /Реджеп/ Тайип ердоган /през 2000 и 2010/. Затова в нашия случай коалицията е най-доброто политическо решение. И не е вярно, че икономическият ни ръст винаги е намалявал, когато сме имали коалиции. Някой път - да, някой път - не.
Имаме и добри примери, коалицията между /Сюлейман/ Демирел и Ердал Иньоню работеше добре, както коалициите в западните демокрации. Да, коалициите са трудни. Но е време да ги научим.
Значи твърдите, че коалициите могат да ни дадат антидот срещу авторитарното управление?
Да, особено в тази култура.
Нямаме култура на компромис, което е важно изискване за една коалиция. Не е ли тогава коалицията осъдена? Освен това имаме поляризация.
Вярно е, че това не е култура на компромиса; това е култура на конфликта. Няма съмнение в това. Но поне на ниво политически елит, ако ще поддържаме демократичен режим, трябва да го научим. Ако поне на ниво политически елит можем да дадем добри примери за компромис между политически лагери, това поне би било добро начало.
Поляризацията прави нещата още по-трудни. Това общество е силно поляризирано от 150г. - дори повече. Има големи идеологически и културни граници и ние се опитваме да поляризираме около идеологическите си позиции, вместо да търсим компромис. Но това е вярно и за 50-те години, когато поляризацията също беше силна.
Мнозина казват, че най-лошият сценарий за естествена коалиция е между AKP и MHP.
Да, казват го по логична причина - фактът, че избирателите на тези партии идеологически, културно и, по отношение на ценностите, са много близки една до друга. Те са консервативни, религиозни и някак си, националистически. Би трябвало добре да се разбират.
Тези коалиции обикновено не работят. Те лесно се формират, но политическите партии ще започнат да се месят в избирателите на другата с надежда да убедят избирателите да гласуват за тях, вместо за коалиционния партньор, което ще създава конфликт в коалицията. Това не може да бъде устойчива и хармонична коалиция.
Широката коалиция не е бил по-добре?
От гледна точка на политологията, да. От лична гледна точка: това е друго.
Но широките коалиции работят; вижте Германия.
Ние не сме Германия. Когато говоря за ценностни клъстери, имам предвид основни убеждения и нагласи на хората; .. традиционни спрямо светски ценности; материалистични спрямо пост-материалистични; екологията; равноправието на половете; политика на участие и естетически ценности. Истанбул е много добър пример за това; подкрепяте ли повече строителство или имате естетически забележки?
Има огромна дистанция между поддръжниците на AKP и тези на CHP. Поляризацията не дава основа.
Въпреки пропастта, казвате, че трябва да се научим да живеем с коалиция.
Разбира се, би било много полезно и за други социални и икономически измерения.
За говорим за Народно-демократичната партия /HDP/. някои твърдят, че HDP е новата левоцентристка партия в Турция.
HDP спечели 13 процента; всички анализи показват, че най-малко 10 или 11 процента идват от етническите кюрди. Това добавя ново измерение към разделението на ляво/дясно и религиозно/светско на турската политическа сцена.
И това измерение е етническо. Ако успеят, както казват, да станат партия на цялата страна, тогава ще търсим в идеологическите им позиции и това включва икономика и култура. Дали са светски или не; те подкрепят социално-демократичните икономически реформи и т.н.
Не знам къде да ги поставя; това е практически ново измерение.
Някои сондажи сочеха, че избирателите ще направят същото при предсрочни избори.
Не мисля, че можехме да го знаем. Знам за тези сондажи, но това е хипотетичен въпрос. Като скромен експерт в проучване на общественото мнение, отговорите на хипотетични въпроси не винаги отговарят на действителното поведение.
Професор Йълмъс Есмер в момента е преподавател на Bahçeşehir University. Учил е политически науки в Йейл и специализирал в Станфорд. Преди Bahçeşehir University е преподавал в Boğaziçi University.
Последната му книга, публикувана през 2013 е озаглавена "Демокрация, гражданско общество и ислям / Democracy, Civil Society and Islam/".
Публикува се със съгласието на автора. Превод Силвия Грозева.
Четете още независими коментари и анализи в Блог.