Турци и кюрди ръка за ръка срещу AKP
От Барчин Инанч
Публикувана на 4 юни 2015 в Хюриет.
За тези, които все още имат съмнения за авторитарния режив в Турция, силно препоръчвам последния академичен труд на Републиканската народна партия (CHP) озаглавен "Как режимът на Партията на справедливостта стана авторитарен" - “The authoritarianization of the regime and the Justice and Development Party [AKP] rule.”
Тези твърди опоненти на AKP може да се изненадат да чуят за съществуванео на хора, които се съмняват в авторитарната същност на правителството на AKP. Но някои чужденци например, които познават най-новата история на Турция, 80-те или 90-те, слушат с подозрение тези, които рисуват с черни краски бъдещето на Турция.
“Когато говорим с представители на не-мюсюлманските малцинства например, те признават, че все още има проблеми, но казват, че са много по-добре отпреди,” ми каза веднъж един европейски дипломат.
Когато повдигнах въпроса пред професор Сенджер Аята /Sencer Ayata/, който ръководи авторския екип, той подчерта отново, че основният проблем на съвременните авторитарни режими е: те крият потисничеството зад “демократични институции.” С други думи съвременният ръководител на авторитарен режим е "вълк в овча кожа", ако можем да използваме метафората на друг изследовател, Озан Варол /Ozan Varol/.
“При съвременния авторитарен режим винаги имаме две стъпки напред, една назад,” казва Аята в отговор на тези, които говорят за демократичен напредък при управлението на AKP. По време на срещата му с група журналисти миналата седмица, Аята обясни как системната работа на AKP във всички аспекти на живота - от образование до медии, от съдебна система до икономика, тласка Турция към полу-авторитарен режим.
“Защо полу-авторитарен? Защо не го наречете направо тоталитарен?” попита един журналист. “Защото доколкото знам, най-малко 30 процента от пресата все още не е под контрола на правителството,” отвърна той и добави, че турското общество си е изработило кръвоносни съдове на “демократична съпротива.”
Наистина...
Парламентарните избори през 2011 бяха оценени като изключително критични за опонентите на AKP. Както и местните избори през 2014. Изборите на 7 юни, тази неделя са изключително критични.
И все пак предишните избори не показаха резултата, желан от тези, които се притесняват от авторитаризма на AKP. Животът обаче продължава. Така ще бъде и на 8 юни.
Не че вярвам в някакъв особен резултат или сигнал, но за разлика от тези, които вярват, че ще има спад в подкрепата за AKP, управляващата партия може да спечели повече от очакваното. Народната демократична партия (HDP) може да остане извън парламента, което ще даде удобно мнозинство на AKP.
Това очевидно е най-лошият сценарий за турската демокрация, след като AKP ще може да продължи системната си кампания за задържане на обществото в хватката си. И все пак животът ще продължи и на този етап опонентите на AKP, които не симпатизират на HDP ще видят три възможности:
1) Да напуснат страната
2) Тихо да гледат как AKP променя Турция в напълно тоталитарно общество
3) Да се обединят с кюрдите, за да окажат съпротива на на авторитарното управление на AKP.
Тези, които не гласуват за HDP с мотива, че е политически орган на терористична организация ще трябва да решат кой е най-големият сепаратист и да избират между кюрдите, които вече не търсят независимост, а по-силно местно самоуправление и тези, които искат да изгонят поддръжниците на светския режим и да създадат тоталитарно ислямистко общество
4 юни 2015
Публикува се със съгласието на автора.
Превод Силвия Грозева
Още независими мнения четене в Блог.