Гърция: време за избор

Гърция: време за избор

От Жак Сапир

Публикувано тук на 6 юни 2015

Алексис Ципрас написа отворено писмо до вестник Le Monde /1/; този текст може да се добави към декларациите, които направи в последните дни пред лидерите на партията Сириза. Премереният, но твърд тон на статията, призоваваща обществеността като свидетел, би могла да обявява политическо решение, взето от гръцкото правителство да обяви дефолт по дълга си. Текстът, който сам по себе си е "програма", се появява твърде късно за тази цел. Ако Ципрас беше вярвал във възможността за споразумение с Еврогрупата и правителствата на ЕС, трябваше да го публикува през февруари или март. Всъщност можем да си помислим, че функцията на текста е да посочи отговорността в разкриващия се разрив между Гърция и нейните кредитори. Това чувство се засилва от последното изказване на Ципрас пред гръцкия парламент на 5 юни 2015 вечерта.

Преговорите на "последния шанс"?

Като реакция на този текст лидерите на Германия, Франция и Италия, заедно с Марио Драги, управител на ЕЦБ и г-жа Кристин Лагард, директор на МВФ се събраха в понеделник вечерта в Берлин. Единственото, което излезе от това бе декларация, призоваваща да се преговаря "още по-интензивно". Но всъщност преговорите са политически, не технически. Това Алексис Ципрас ясно показва в теста си. Последното трябва да чете внимателно. Ципрас описва желанието на Гърция да постигне глобалното разбиране на ситуацията, която се получи в резултат на прилагането на мерките за икономии, наложени от Тройката, т.е. ЕС, МВФ и ЕЦБ:

"На 25 ануари т.г. гръцкият народ взе смело решение. Те се осмелиха да предизвикат еднопосочните тежки икономии на Меморандума и да поискат ново споразумение. Ново споразумение, което да задържи страната в еврото, с надеждна икономическа програма, без грешките от миналото. Гръцкият народ плати висока цена за тези грешки; в последните пет години безработицата се повиши до 28% /60% при младежите/, средният доход се понижи с 40%, а според данните на Евростат, Гърция е страната с най-висок индекс на социално неравенство в ЕС. И най-лошият резултат: въпреки зле увредената социална тъкан, тази програма не успя да подкрепи конкурентноспособността на гръцката икономика. Публичният дълг се повиши от 124% на 180% от БВП и въпреки тежките жертви на хората, гръцката икономика остава блокирана в продължаващата несигурност, предизвикана от непостижимите цели на фискалния баланс, които стягат порочния кръг на икономии и рецесия".

Неговият анализ е ясен. Гърция иска да остане в еврото, но не може да понесе мерките за икономии, които й бяха наложени и които се показаха силно неефективни. Той набляга на факта, че гръцкото правителство е предприело мерки и придвижило предложения за промяна в политиката след 25 януари. Друга икономическа политика трябва да се прилага и мнозина икономисти, от Пол Кругман до Йозеф Стиглиц, лауреати на Нобелова награда, казват точно това. Ципрас припомня отговорността на Тройката за фискалния хаос, който цари в Гърция досега.

"Също така основен аспект на нашето предложение е ангажиментът да се увеличат публичните приходи чрез преразпределение на тежестта от бедните хора и средната класа към богатите, които ефективно избягват плащането на своя дял в помощ на решаване на кризата, след като са защитени от политическия елит и от Тройката, която си затваря очите".

Тук предупреждението е доста ясно. Тройката е прикрила нередностите в Гърция; германското правителство, което обича да се кичи с плаща на образец на достойнствата, отказва да екстрадира в Гърция един от ръководителите на компанията Siemens, който е в основата на огромен корупционен скандал.

Припомняйки усилията, вече положени от гръцкия народ и ангажиментите, поети от новото правителство, той стига до основната си тема. Две стратегии разделят Европа, пише той:

"Първата стратегия има за цел задълбочаване на европейското обединение в контекста на равноправието и солидарността между народите и гражданите /.../ Втората стратегия търси следното: разрива и разделението на Еврозоната и впоследствие на ЕС. Първата стъпка за постигането й е да се създаде Еврозона на две скорости, където "ядрото" ще поставя тежки правила спрямо икономиите и адаптацията и ще назначава "супер" финансов министър на ЕС с неограничени правомощия и възможност дори да отхвърля бюджети на суверенни страни, които не спазват доктрините на крайния неолиберализъм".

Добре казано.

Човек често забравя, заради незнание или умишлено, че Сириза е дълбоко европейска партия. Ние обяснихме в бележка, публикувана през февруари причините за тази връзка с Европа. Но се забравя и че Сириза като партия е дълбоко привързана към суверенитета на гръцкия народ и неговата демокрация. Не може да се приеме една Европа, която потъпква суверенитета и демокрацията, а това е логиката на европейските институции вече десетилетие.

От това следва, че Сириза иска връщането на Европа към нейния демократичен проект, уважаващ суверенитета на народите. Ако това се окаже невъзможно, Европа вече не бива да е Европа и Сириза вече не бива да се чувства обвързана със спазване на правилата на антидемократична Европа. Това означава, че преговорите всъщност се основават на политически принципи, а не на технически данни като предложената сума на първичен бюджетен излишък или пенсиите. Не че тези технически данни не са важни; те са без съмнение важни за голяма част от гръцкото население. Но преговорите само косвено се оповават на тези въпроси. Готова ли е Европа са приложи към Гърция същото отношение като това, предоставено на Германия през 1953 или предпочита на затегне икономиите и антидемократичните процедури?

Слепотата на европейските сили

Естеството на проблема бе ясно още от 25 януари. Когато Сириза предпочете да се свърже с "независимите гърци", вместо с европеистичния псевдопод "Реката" /To Potami/, стана ясно, че всеки независим наблюдател би определил въпроса към Европа като политически, не технически. Но Еврогрупата и ЕС предпочетоха да не видят тази реалност, още повече че тя оспорваше самата архитектура, изградена от Германия в съучастие с френското, италианското и испанското правителство. Не бихме могли да посочим по-ясно огромната отговорност на Никола Саркози и Франсоа Оланд, когато избраха да подкрепят предложенията на г-жа Меркел, вместо да предизвикат здравословна криза, която би сложила край на това антидемократично плъзгане на Европа. Ако дебатът за правилата и управлението и логиката на икономиите се бе провел между 2010 и 2013, възможно е да бяха открити устойчиви решения за икономическите и политически кризи, през които премина Еврозоната. Но отказът да се предизвика такава криза в името на "запазването на еврото" носи значителен риск от обратното, което е не само излизане от еврото, което не би било голяма загуба, но и за цялата европейска конструкция. Политическата слепота на европейските лидери, тяхното упорство да продължават с политиките и принципите, престъпни по всички доказателства и страшни като резултат, донесоха сериозни последици за Европа. Историята ще покаже как са били посочени истинските гробокопачи на европейския проект с имената на Ангела Меркел, Никола Саркози и Франсоа Оланд, с помощта на господата Рахой и Ренци.

Заслепени, тези лидери искаха да повярват, че Гърция иска само да предоговори условията на наложеното й робство. Но това, което искаше и все още иска Гърция е край на робството, а не подмяна на оковите. Така ние станахме свидетели на фундаментално недоразумение между Атина и другите страни. Когато кредиторите предлагаха чисто формални отстъпки срещу нови заеми, гръцките лидери предложиха големи отстъпки, които някой може да нарече дори излишни, но в замяна на глобално третиране на въпроса за дълга, преминавайки очевидно през анулиране на част от него и преструктуриране на друга, превръщайки го в 50-годишен дълг.

Неразбирането на еврократите на исканията на гърците се корени в слепотата, за която говоря. Но в случая на Германия се корени и в неразбирането, че въпросът за дълга не може да се ограничава само в Гърция. Ако Германия отстъпи, което не е напълно изключено в близките дни, имайки предвид силния американски натиск над Берлин, цялата политика на икономии може да се разпадне. Испанският премиер, който достигна до нивото на най-добър съюзник на Берлин през февруари и март, вече сигнализира за важна промяна в отношението. Сега той призовава за издаване на еврооблигации за насърчаване на ръста в страните в Южна Европа. Посланието на г-жа Меркел не може да е по-ясно: ако отстъпи за Гърция, трябва да бъде готова да види всички страни от Южна Европа да се отказват от икономиите и да се опитват да последват пробива на Атина.

Можем да видим как политиките, приложени между г-жа Меркел и Никола Саркози през пролетта на 2010 затвориха европейските лидери в ситуация, от която могат да излязат само чрез тежки решения, които ще се окажат пагубни за тях. Непреклонността ще предизвика дефолта на Гърция и излизането й от Еврозоната в краткосрочен план. Но приемането на исканията на Атина ще предизвика имплозия на мерките за икономии, повторни искания към Германия, което ще създаде нетърпима ситуация за последната. Отказвайки да видят реалността на проблемите, тези лидери се поставят в ситуация, от която ще могат да се измъкнат само със значителни политически и икономически щети.

Страшният край или безкрайна битка?

И така Европа е неспособна да се реформира - в това се различаваме от надеждите на Ципрас - няма друг изход, освен да приемем страшния  край /делофтът/ или безкрайна битка от гледна точка на икономиите, което означава бързо да се поставят под въпрос договорите, подписани от 1999г насам.

Човек може да се запита дали Германия не е избрала вече страшния край. Отговорът на този въпрос не е далеч.

[1] Tsipras A., « L’Europe est à la croisée des chemins », in Le Monde, 31/05/2015.

Публикува се с разрешението на автора.

Превод Силвия Грозева

Още независими мнения четете в Блог.