Украйна: какво остана от Минск

Украйна: какво остана от Минск

От Жак Сапир

Публикувана тук на 7 юни 2015

Ситуацията в Украйна и бунтовните райони около Донбас системно се влошава. Това показват сблъсъците от последните няколко дни, които, въпреки че са ограничени, определено са най-силните от януари 2015. Договорите "Минск 2" са в процес на разтрогване и това се дължи най-вече на правителството в Киев. Това беше очаквано. Затова да разгледаме ситуацията, за да се опитаме да разберем как се стигна дотук.

Нарушения на примирието

Примирието, обявено в резултат на договора Минск 2 никога не бе напълно спазвано. Наблюдателите от ОССЕ настояват, че нарушенията са били най-често грешка на властите в Киев. Бомбардировките станаха по-тежки от края на май, предизвиквайки "контра офанзива" в Мариинка. Но след като установиха контрол в този град - откъдето са насочвани артилерийските удари на киевските части - силите на бунтовниците повече не продължават настъплението си.

Речта на президента Порошенко на 4 юни в Киев пред парламента /Радата/, в която говори за хиляди, дори десетки хиляди руски войници в Донбас би трябвало да се възприема такава, каквато е: пропаганда. /i/. Киев нарочно искаше да изиграе картата на напрежението в опит да изгради международна подкрепа, която днес изглежда отслабваща. Най-малкото, което може да се каже е, че този опит се обърна срещу инициаторите си.

Не само тези нарушения на примирието показват възможно възобновяване на боевете. Те са показателни единствено доколкото са поставени в контекста на неизпълнението на договора Минск 2. Нека си припомним, че Минск 2 предвиждаше важен политически елемент в допълнение към военния компонент /примирие, размяна на пленници/. Този политически компонент предвиждаше де факто федерализацията на Украйна и спазване на териториалния интегритет на страната чрез предоставяне на много широка автономия на Донецка и Луганска област. От самото начало правителството в Киев демонстрира силно нежелание да изпълни политическия компонент на договора. Но ако няма изпълнение на политическия компонент, на преден план излиза военният въпрос. Понеже се намираме в политическа задънена улица има риск от общо подновяване на боевете.

Страната на войната

Тук трябва да се каже, че от двете страни има хора, които полагат усилия за подновяване на враждебните действия. От страна на киевските части, различни крайно десни, дори открито фашистки групировки очевидно се опитват да подновят боевете. Изоставили надеждата да спечелят на място, тези групи разбраха, че нямат никакво значение на политическата арена в Киев, ако не поддържат атмосферата на враждебност и конфликт. Ако напрежението намалее, тези групировки ще бъдат видени в истинската им светлина: опасни про-нацистки банди и носталгици. Други групировки наливат масло в огъня: това са определени олигарси, които изграждат гръбнака на режима в Киев и които искат да печелят от военната помощ /особено от американската/. Те също имат интерес от подновяването на боевете.

От страна на бунтовниците, има групи хора, които съжаляват, че силите на ДНР и ЛНР не успяха да се възползват от предимството си през септември 2014. Тогава армията на Киев бе напълно разгромена. Това позволи превземането на Мариупол и дори напредването към Херсон. Ако силите на ДНР и ЛНР бяха спрени, това се дължи на руската намеса. Руското правителство даде на буновниците да разберат, че трябва да спрат. Тук виждаме един от парадоксите на украинската криза:  страните от ЕС и САЩ би трябвало да отчитат тази позиция на Русия. Това не бе направено и значително допринесе за убеждението на лидерите в Москва за недоброжелателството на техните партньори в преговорите. Ако днес отношенията между тези страни и Русия са затруднени, това е и резултат от отношението им към Русия в момент, когато последната направи всичко възможно, за да успокои военната ситуация.

Отношенията на Москва с ДНР и ЛНР са сложни. Тези, които искат да пренебрегнат автономията на решенията в Донецк /повече, отколкото в Луганск/, допускат сериозна грешка. Естествено лидерите на ДНР и ЛНР искат да имат добри отношения с Москва, но техните цели могат непременно да съвпадат.

Живот в статукво

Без прилагането на политическия компонент на договора от Минск, животът се организира около де факто независимостта на Луганска и Донецка област. Ясно е, животът така не е лесен. Общото население на тези области, контролирани от бунтовниците е около три милиона души, включително около един милион бежанци в Русия. Продължителността на боевете край фронтовата линия не позволява сериозни мерки по възстановяване с изключение на ремонта на жп линията между Луганск и Донецк. Една от причините за поддържане на боевете и непрестанните нарушения на примирието от киевските сили обаче е откритото желание на лидерите в Киев да държат населението в Донбас в голяма несигурност и атмосфера на терор.

Правителството в Киев спря плащанията на социални помощи и пенсии, което предизвика усещането, че повече не смята Луганск и Донецк за области под своята юрисдикция. Нека припомним, че руското правителство винаги е поддържало социалните плащания и пенсиите в Чечения по време на периода, когато Дудаев обяви т.нар. независимост на републиката. Може да се каже, че ръководството в Киев не е претеглило всички правни последици от това си действие. Една от точките в договора от Минск 2 е именно подновяването на тези плащания. Няма нужда да повтаряме, че Киев продължава да се съпротивлява. Населението в голяма степен зависи от руска хуманитарна помощ. Минималното производство продължава да идва от мините и някои заводи. До декември тази продукция бе продавана на Киев. След разрушаването от киевските части на жп линията, тези продажби спряха и вече отиват за Русия.

Нека подчертаем нещо: това води до прогресивното намаляване на обема гривни в Донбас и подкрепата за руската рубла. Нещо повече, като по-силна валута в сравнение с гривнята, рублата се превърна масово в инструмент за спестявания и парична единица в употреба в Донбас. Сега, въпросът с валутата в употреба е политически. Властите от ДНР и ЛНР имат три възможности: да запазят гривнята /и да признаят, че ДНР и ЛНР са автономни републики в рамките на Украйна/, да приемат рублата, което би се възприело като анексиране от Русия, или да си направят своя валута и да обявят независимост. Последното решение не е възможно. Балтийските страни, преди да приемат еврото, имаха свои валути. Но това поставя изключително трудни за решаване проблеми. Всъщност въпросът за валутата е въпрос на институционалното бъдеще на Донбас. Засега властите в ДНР и ЛНР запазват гривнята. Но недостигът на банкноти и наличието на рубли може да ги накара да променят мнението си след няколко месеца. Дали Донецк и Луганск ще получат статут на автономни републики в Украйна, за което трябва да се промени Конституцията или се движат към де факто независимост, която няма да бъде призната от международната общност? Засега Русия подкрепя по-скоро първото решение, докато лидерите на ДНР и ЛНР не крият предпочитанието си към второто.

Западната позиция

На фона на ситуация, която се влошава заради липсата на воля за политическо решение, в последните седмици се забелязва развитие в позицията на САЩ и страните от ЕС.

САЩ, с гласа на държавния секретар Джон Кери, настояват вече за необходимостта Киев да приложи договора от Минск 2 /ii/. Много ясно, САЩ не възнамерява да носи бремето на Украйна, чиято икономика се разпада и която би могла в близките дни или седмици да обяви дефолт по дълга си, както показва провалът в преговорите с частните кредитори. /iii/

Украйна, която изпитва лавинообразна инфлация в последните месеци и чието производство се очаква да се свие с 10% през 2015 - след спада от 6% през 2014 - отчаяно се нужда от масирана помощ. Сега САЩ нямат намерение да я осигурят. Те /САЩ/ се обръщат към ЕС, но последните също не са склонни да го направят. Разбира се, секретарят по отбраната Аш Картър, настоява, че ще бъдат въведени нови санкции срещу Русия. /iv/. Но това е повече признание на неефективността на предишните санкции.

Френската позиция в последните месеци започна да се променя. Не само на Ке-д'Орсе започна да се признава, че въпросът не може да се реши в конфронтация между "демокрация" и "диктатура", усеща се реална умора в някои декларации по отношение на позициите на правителството в Киев, което не прилага нищо от споразуменията в Минск. Започва да се усеща съжаление, без съмнение твърде закъсняло, от влизането в дипломатическата логика, доминирана от институциите на ЕС, където натежават предложенията на поляците и Балтийските страни по въпроса. Срещата на ЕС на върха на 21-22 май 2015 в Рига всъщност удари погребалната камбана за украинските надежди и тези на някои по-остро позиционирани по въпроса страни в ЕС. /v/

Германия също започва да променя позицията си по въпроса. След като възприемаше с месеци истерична антируска позиция, сега изглежда, че е била подведена от промяната на позицията на САЩ. Тя доста ясно разбира, че ако САЩ успеят да припишат украинското бреме на ЕС, Германия ще изгуби най-много. Изключително интересно е да се прочетат резултатите от срещата в Рига, че прилагането на Договора за свободна търговия - или Deep and Comprehensive Free Trade Agreement (DCFTA) - отсега нататък е тристранен. Две от страните очевидно са ЕС и Украйна. Можем да помислим, че третата страна е Русия, което би било признаване на интересите на последната в договора, обвързващ Украйна с ЕС. Всъщност се връщаме към ситуацията, поискана от руснаците през 2012 и 2013, но сега след година гражданска война в Украйна.

Изглежда че само Великобритания продължава да подкрепя агресивна позиция към Русия, докато в другите столици се чувства по-скоро умора от корупцията, некомпетентността и политическия цинизъм, доминиращи в Киев.

Русия в позицията на арбитър

Последните събития показват, че Русия наистина е в позицията на арбитър в случая с Украйна. Официалната позиция на руското правителство е настояване за пълното изпълнение на споразуменията от Минск 2. Но от друга страна Русия знае, че е времето е на нейна страна и би могла да се изкуши да остави ситуацията да се влоши.

Неспособен да проведе реформи, жертва на драматична икономическа криза, Киев вече е пълен със сериозни проблеми. Войната на олигарсите, водена в сянка ясно показва, че в правителствената коалиция в Киев има сериозни разногласия. Номинацията на президента Порошенко на бившия президент на Грузия Михаил Саакашвили - човекът, отговорен за войната през 2008 в Южна Осетия, търсен за злоупотреби с властта в собствената си страна - за губернатор на Одеса показва, че Киев бяга като от чума големите украински феодални господари, които сменят позициите си през ден. Неотдавна проведено проучване на общественото мнение показва, че има големи разлики в популярността на Порошенко в Западната и Източната част на страната. Събитията от последните 18 месеца по никакъв начин не са променили политическите и демографски разногласия в Украйна.

Реалността в Украйна, изпълнена с разнообразие, но крехка нация, раздирана от големи конфликти, може да се скрие в момент на репресии и терор, както се случва в последните месеци. Но тези практики не решават нищо и проблемите остават.

Но все пак дори украинското правителство разбира водещата икономическа роля, която играят отношенията с Русия до 2013. Без споразумение с Русия Украйна не може да се надява да се възстанови. Това го знае и руското правителство. Затова Русия мисли, че ще спечели, било когато правителството в Киев постепенно усили чувствителността си към нейните аргументи, или чрез колапса на Украйна. Тя би предпочела да спечели с най-ниски разходи, но, бъдете сигурни в това, няма да се скъпи за цената, която трябва да плати за победата си. Нека си припомним поемата на Ал. Блок "Скитите":

Россия – Сфинкс. Ликуя и скорбя

И обливаясь черной кровью

Она глядит, глядит, глядит в тебя…

[i]     On the question of Russian forces in the Donbass and the “threat” to Ukraine, please refer to the testimony of General Christophe Gomart, Director of Military Intelligence, before the Committee of National Defence and the Armed Forces, March 25, 2015, http://www.assemblee-nationale.fr/14/cr-cdef/14-15/c1415049.asp (in French).

[ii]   Helmer, J., 19.05.2015, http://www.nakedcapitalism.com/2015/05/john-helmer-how-angela-merkel-has-been-abandoned-by-john-kerry-victoria-nuland-and-vladimir-putin.html

[iii] Karin Strohecker and Sujata Rao, “Ukraine and its creditors far from an agreement on debt”, Thomson-Reuters, June 6, 2015 http://fr.reuters.com/article/businessNews/idFRKBN0OM0B920150606 (in French).

[iv]  http://www.challenges.fr/monde/20150606.REU6999/ash-carter-souhaite-d-autres-mesures-contre-moscou-sur-l-ukraine.html (in French).

[v]    See the final resolution, https://www.google.co.uk/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&ved=0CCIQFjAA&url=http%3A%2F%2Fwww.consilium.europa.eu%2Fen%2Fmeetings%2Finternational-summit%2F2015%2F05%2Friga-declaration-220515-final_pdf%2F&ei=gKJzVa37EYHzUuaZgOgF&usg=AFQjCNGfquDo8LICKmmHa2Ha5YTiK59goQ&sig2=oX8K5A9AlRx3LYADkd39MQ&bvm=bv.95039771,d.d24&cad=rja (link to pdf download).

Публикува се с разрешението на автора.

Превод Силвия Грозева.

Четете още независими мнения в Блог.