От проф. Стив Ханке
Публикувана на 22 май 2015 в блога на Cato Institute.
Повечето централни банки правят добре едно: монетарни бели. Нещо повече, в повечето развиващи се пазари една централна банка е рецептата за провал.
Решението: смяна на националните валути със стабилни чуждестранни валути. Панама е чудесен пример за такава смяна. Панама прие американския долар за официална валута през 1904. Това е една от най-добре представящите се страни в Латинска Америка /вж таблицата/. През 2014 икономическият ръст в Латинска Америка и Карибите беше едва 0,8 процента. В Панама обаче ръстът бе от 6,2%. Без изненада това беше единствената страна в Латинска Америка, която реализира ръст в броя на проектите на преки чуждестранни инвестиции на зелено /greenfield FDI projects/.
Моят индекс на бедността показва как точно се подрежда Панама спрямо други латиноамерикански страни. Индексът на бедността е проста сума от инфлация, лихви по кредити и безработица минус годишен ръст на БВП на глава от населението. Долната таблица показва нивата на индекса на бедността за латиноамериканските страни, за които има данни за 2014.
Благодарение на централните си банки Венецуела и Аржентина оглавяват списъка като най-уязвимите страни в региона. Панама, Ел Салвадор и Еквадор се класират много добре в индекса на бедността. И трите са доларизирани.