За големия инфлационен блъф
От проф. Стив Ханке
Публикувано тук на 29 март 2015
Чарлс У. Каломирис и Питър Айлънд, двама изтъкнати икономисти и приятели, написаха поучителна статия в WSJ на 19 февруари 2015.
Тяхната статия съдържа голям инфлационен блъф.
Те пишат, че "представителите на Федералния резерв би трябвало да припомнят на пазарите, че монетарната политика изисква време, докато се усети в икономиката - което Милтън Фридман нарича времеви лаг - и инфлацията. Това е измислица.
За нови доказателства не ни трябва да търсим по-далеч от ценовите промени, последвали появата на многобройни балони при активите през 2008.
Ценовите промени, настъпили във втората половина на 2008 бяха удивителни. Най-важната цена на света - курсът евро-щатски долар - се промени от 1,60 на 1,25.
Да, зелените пари скочиха с 28% спрямо еврото само за три месеца.
През този период златото потъна от 975 щ.д. за унция на 735 щ.д. за унция, а суровият петрол падна от 139 щ.д. за барел на 67 щ.д. за барел.
Най-забележителното беше фантастичната промяна в инфлационната картина. В САЩ например, индексът на потребителските цени за година /CPI/ нарасна с тревожните 5,6% през юли 2008. До февруари 2009 това ниво падна на негативна територия и до края на юли 2009 CPI се бе свил на минус 2,1%. Това опроверга една догма: че промените в инфлацията забавено и по различен начин следват промените в политиките.
Милтън Фридман определено има право за периода, отразен в класическия труд „Монетарна история на САЩ: 1867-1960”, на който е съавтор заедно с Анна Шварц.
Да си припомним, че фиксираните обменни курсове управляваха света през тази епоха.
Днешният свят е друг.
Наистина много валути днес имат плаващ курс.
След като светът възприе не-системността на плаващия курс, промените в инфлацията могат да се появят светкавично.
Превод Силвия Грозева, редактор Вероника Денизова.
Публикува се със знанието на автора.
Четете още мнения и коментари в блога на bgonair.bg.