Защо лихвите са толкова ниски? - Бен Бернанке

Защо лихвите са толкова ниски?

От Бен Бернанке

Публикувано в Блога на Бернанке на 30 март 2015.

Лихвите по света, както краткосрочните, така и дългосрочните днес са изключително ниски.

Американското правителство може да вземе 10-годишен заем при лихва от 1,9% и 30-годишен заем на около 2,5%.

Лихвите в другите индустриални страни са дори още по-ниски: например доходността на 10-годишните държавни облигации сега е около 0,2% в Германия, 0,3% в Япония и 1,6% във Великобритания.

В Швейцария 10-годишната доходност е в момента леко негативна, което означава, че кредитополучателите могат да плащат на швейцарското правителство да пази парите им!

Лихвите, които плащат бизнесът и домакинствата са сравнително по-високи, главно заради кредитния риск, но все пак исторически са много ниски.

Ниските лихви не са краткосрочно отклонение, а част от дългосрочен тренд.

Както показва долната графика, доходността от 10-годишните дължавни облигации в САЩ е била сравнително ниска през 60-те години, но се е увеличила до над 15% през 1981 и оттогава досега непрекъснато спада.

Тази крива е отчасти обяснима с повишението и спада на инфлацията, което също се вижда по-долу на графиката.

Ако всичко друго е без промяна, инвеститорите търсят по-висока доходност, когато инфлацията е висока, за да ги компенсира за понижената покупателна способност на долара, с който очакват да им се плати. Но доходността в защитените от инфлация облигации днес също е много ниска; реалната или инфлационно-коригираната възвръщаемост на кредитите на правителството на САЩ за пет години в момента е минус 0,1%.

^{/Графика - Блог на Бернанке: източник Фед, BLS/}

Защо са толкова ниски лихвите?

Ще останат ли ниски? Какви са ефектите за икономика с ниски лихви?

Ако попитате човек на улицата: "Защо лихвите са ниски?", той или тя вероятно ще ви отговорят, че Федералният резерв е решил така. Това е вярно само в тесен смисъл. Федералният резерв, разбира се, определя основната номинална краткосрочна лихва. Политиките на Фед са също така решаващи за инфлацията и инфлационните очаквания в дългосрочен план и инфлационните трендове засягат лихвите, както показва графиката по-горе.

Но това, което има най-голямо значение за икономиката е леарната, или инфлационно коригирана - лихва /пазарната, или номиналната лихва минус нивото на инфлация/.

Реалната лихва е най-релевантна например за капиталовите инвестиционни решения.

Възможността на Фед да засяга реалните нива на възвращаемост, особено дългосрочните реални нива, е временна и ограничена.

Освен в краткосрочен план, реалните лихви се определят от широк спектър икономически фактори, включително перспективите за икономически растеж - не от Фед.

За да разберем защо това е така, полезно е да се използва понятието равновесен реален лихвен процент, понякога наричан Викселова лихва, на името на шведския икономист Кнут Виксел от края на 19 и началото на 20в., според пълната заетост на труд и капиталови ресурси.

Много фактори се отразяват на въпросната равновесна реална лихва, които могат и се променят с времето. В бързо растяща, динамична икономика, бихме очаквали равновесният  реален лихвен процент да е висок, освен всичко, отразявайки високата перспектива за капиталовите инвестиции.

В бавно растяща и рецесионна икономика, равновесната лихва се очаква да бъде ниска, след като инвестиционните възможности са ограничени и сравнително непечеливши.

Правителствените разходи и данъчните политики също засягат равновесният  реален лихвен процент /отново, освен всичко друго/, защото правителственото кредитиране отклонява спестяванията от частните инвестиции.

Ако Фед иска да види пълна заетост на капиталовите и трудови ресурси /което, разбира се, прави/, тогава задачата му се състои в използване на влиянието си над пазарните лихви, за да ги подкрепи към нива, подобни на равновесната лихва, или - по-реалистично - към представата си за нея, която не е ясно видима.

Ако Фед се опитваше упорито да задържа пазарните лихви твърде високи в сравнение равновесния лихвен процент, икономиката би се забавила /вероятно изпадайки в рецесия/, понеже капиталовите инвестиции /и други дълготрайни покупки, като дълготрайни потребителски стоки/ са непривлекателни, когато разходите за кредитиране, установени от Фед надхвърлят потенциалната възвращаемост на тези инвестиции.

По същия начин, ако Фед трябваше да сваля лихвите под нивото на равновесната лихва,  икономиката евентуално би прегряла, повишавайки инфлацията - също неустойчива и нежелана ситуация.

Изводът е, че състоянието на икономиката, а не Федералният резерв определят накрая реалната лихва на възвращаемост, прилагана от вложителите и инвеститорите.

Фед влияе на пазарните лихви, но не свободно; ако иска здрава икономика, трябва да се старае да сваля лихвите към нива, близки до равновесна реална лихва.

Това звучи много учебникарски, но неразбирането на въпроса може да предизвика объркани критики на политиката на Фед. Когато бях като председател не един депутат бе обвиняваше - мен и колегите ми във FOMC в "хвърляне на възрастни хора под автобуса" - ако използвам израза на един сенатор, задържайки ниски лихвите. Депутатите бяха загрижени за пенсионерите, живеещи от спестяванията си и получаващи много ниски лихви върху тях.

Бях загрижен за тези възрастни хора. Но ако целта беше пенсионерите да се радват на устойчиво по-висока възвращаемост, а после Фед да повиши преждевременно лихвите би било погрешно. В слабата /но възстановяваща се/  икономика на изминалите няколко години, всички индикации, сочат, че реалната лихва е изключително ниска, вероятно негативна. А преждевременното повишение, предвидено от Фед би довело по всяка вероятност до забавяне на икономиката и вследствие на това, до по-ниска капиталова възвръщаемост.

Забавянето на икономиката на свой ред би принудило Фед да капитулира и намали отново пазарната лихва. Това не е чак толкова хипотетичен сценарий: в последните години няколко големи централни банки преждевременно повишиха лихвите само за да бъдат принудени от влошаването на икономиката да отстъпят и върнат предишното ниво. Накрая най-добрият начин да се подобри възвръщаемостта, постигната от вложителите беше да се направи това, което направи и Фед: да се държат лихвите ниски, така че икономиката да може да се възстанови и по-бързо да достигне до нивото на създаване на устойчива инвестиционна възвръщаемост.

Чува се още една объркана критика - че Фед по някакъв начин смущава финансовите пазари и инвестиционните, държейки лихвите "изкуствено ниски". Противно на това, което някой път се твърди, Фед не може някак си да остави лихвите да бъдат определяни "от пазара".

Действията на Фед определят паричното предлагане и по този начин краткосрочните лихви; той няма друг избор, освен да определи краткосрочната лихва на някакво ниво.

Какво да е то?

Най-добрата стратегия за Фед според мен е да постави лихвата на ниво, съобразно състоянието на икономиката в средносрочен план, т.е. на /днешното/ ниско ниво. В това няма абсолютно нищо "изкуствено"! Разбира се, има смисъл да се спори къде е равновесният лихвен процент в определен момент, дебат, който хората, определящи политиката на Фед водят на заседанията си. Но това не е поводът за критиката.

Състоянието на икономиката, а не Фед е определящо за устойчивото ниво на реалната възвръщаемост.

Това помага да се обясни защо в индустриализирания свят, не само в САЩ реалният лихвен процент е нисък.

Кои характеристики на икономическия пейзаж са определящи за днешните ниски лихвени проценти? Ще засегна този въпрос в следващи публикации.

Бен С. Бернанке е изследовател в Brookings Institution. От февруари 2006 до януари 2014 е председател на Борда на управителите на Федералния резерв. Бил е председател на FOMC. От 1994 до 1996 е преподавател по икономика в Принстънския университет.

Роден през 1953 в Огъста, Джорджия, израснал в Дилън, Южна Королина, защитил B.A. по икономика през 1975 в Харвард (с пълно отличие) и Ph.D. по икономика през 1979 от Масачузетския технологичен институт.

Превод Силвия Грозева, редактор Иван Нончев