Утопията Базов доход или как хората обичаме да вярваме в чудеса - В. Папазов

 Утопията Базов доход или как хората обичаме да вярваме в чудеса -  от Виктор Папазов

От Виктор Папазов
Публикувано в myopiablog.wordpress.com на 30 март 2015

Напоследък различни хора пропагандират уприто тезата, че въвеждането на базовия доход, ще реши проблемите на света и икономиката. Базовият доход според тях е панацеята, която ще реши всичките ни проблеми и икономически и социални.

Що е това базов доход?

Всеки гражданин на страната получава определена сума пари ежемесечно (нещо като стипендия), която трябва да е достатъчна да покрива месечните му разходи за храна, облекло, жилище, здравеопазване, образование. Срещу тази сума, този гражданин не е длъжен да прави нищо. Обществото му е длъжно, просто защото се е родил и е жив.

На въпроса ми откъде ще дойдат парите за това, привържениците на базовия доход отговарят: от преразпределението на част от данъците.

Според тях, държавата събира достатъчно данъци и ако използва по-рационално приходите, може да осигури този базисен доход на всеки свой гражданин. Имам чувството, че тези уж образовани и интелигентни хора, не са чували за дълговете, в които са затънали всички държави, и в частност клетата ни България. Та точно преди няколко седмици нашите прекрасни депутати по молба на чудесното ни правителство, го упълномощиха да изглегли от наше име и за наша сметка едни нови 16 милиарда дълг.

Да оставим настрана дълговото бреме.

Базовият доход има други по-сериозни проблеми

На въпроса ми, “ако държавата ще ми плаща стипендия всеки месец, какво ще ме накра да работя? Защо всъщност трябва да работя?”, те ми отговориха “хората искат да работят и не се задоволявам с минималното.

Когато имат осигурен минимум, те ще се чувстват сигурни и ще творят, ще се стремят да постигнат повече.”   Сигурен съм, че има много по-компетентни от мен психолози, които лесно биха оборили тази теза. Сещам се поне двама автори – Дан Ариели и Даниел Канеман, които в прекрасните си книги, посочват достатъчно примери на експерименти, които оборват подобни вярвания.

Тезата за базовия доход е много спорна и от икономическа гледна точка. Един от застъпниците и ми обясни, че парите щели да дойдат от увеличената ставка на ДДС – 400%. И на тази страна не бих искал да се спирам, макар, че може да се спори много. Има и други много екзотични идеи, като премахването на всякакви други данъци.

Най-големият проблем на тази утопия е, че пропагандаторите не разбират нещо особено важно – парите. Цялата им теория се базира на това, че ще дават пари на всеки.

Да се върнем една крачка назад и да разгледаме какво са парите и какви функции имат. Една проста справка в Уикипедия показва, че парите имат следните функции:

1.     Средство за размяна – те осигуряват размяната на стоки и услуги.
2.     Измерител на стойността – те измерват стойността на всяка една стока или услуга.
3.     Средство за натрупване – самите пари представляват богатство.

Според мен, точно тук се крие проблемът.

Пропагандаторите на БД не разбират парите. Те считат, че цветните хартийки, които използваме ежедневно са пари. Всъщност те не са. Те са ерзац пари, защото изпълняват само две от трите функции. Не вярвате? Разровете се в къщи и намерете някоя банкнота от преди 1997 година и се опитайте да си купите нещо с нея.

Шарените хартийки са декретни пари (те са такива защото държавата ги е обявила за пари). Те в най-добрия случай са кредит, не са пари. Това, че последните 40 години всички валути по света станаха хартиени декретни пари, не ги прави пълноценни.

Парите трябва да имат стойност сами за себе си. Не случайно Дж. П. Морган е казал “Само златото е пари, всичко останало е кредит”.

Стигаме до големият проблем на утопията БД. За да има стоки и услуги, някой трябва да ги е произвел. Тук започват проблемите на тези модерни утописти. Сигурен съм, че ще им е много трудно да обяснят как ще се случи разделението и специализацията на труда при производството на стоки и услуги.

Досега светът е открил общо взето два начина:

•     планова (командна) икономика; и
•     свободен пазар.

За ефективността на командната икономика при производството на стоки и услуги няма да говоря, защото повечето от нас все още помнят успехите на социализма.

Остава пазарът като механизъм за разпределение на труда и резултатите от него. Как функиционира пазара? Простият принцип е, че търсенето и предлагането формират пазарната цена. Това е валидно както за цените на стоките, така и услугите.

В този момент се появява един сериозен проблем. Вие имате една голяма на брой група хора, които имат “пари” и искат да консумират без да са произвели нищо. Радетелите на БД твърдят, че са за пазарна икономика. Това означава, че цените на стоките и услугите ще се формират от търсене и предлагане. Производството на стоки и услуги не е като печатането на пари. При недостиг на някаква стока от тези, които служат за покриване на базовите нужди, нейната цена ще се повиши. Това от своя страна веднага означава, че базовият доход ще се окаже недостатъчен за осигуряване на базовите нужди.

Как се решава подобно противоречие?

Има само два начина – регулиране цената на стоката услугата, т.е. зачеркваме свободния пазар и преминаваме към административно определяне на цените. По-живялите помним как завърши това. Другия вариант е увеличаване на базовия доход, т.е. инфлация.

Сторонниците, на тази на пръв поглед благородна идея, не разбират няколко прости неща:

1.     Икономиката не е машина и не можеш да я регулираш като такава. Не случайно има толкова икономически теории и нито една не се е наложила като единствено правилната. Икономиката е жив организъм. Допреди няколко десетилетия икономистите са се считали по-скоро за философи, които наблюдават отстрани и се опитват да обяснят света. С появяването на комютрите, една група хора реши, че може да моделира математически икономиката. Частичните успехи им дадоха самочувствие, което се оказа измамно.
2.     Парите не са шарени хартийки, които могат да се създават от нищото. Парите има функции и свойства, които не могат да се пренебрегват или поне не за дълго.
3.     Те със сигурност не разбират човешката природа. Дори и да приемем, че осигуряването на базов доход на всеки е нещо добро и хората го приветстват, много скоро хората ще започнат да недоволстват, че ето полагащия им се базов доход не стига за едно или друго нещо, което според тях е от жизнено значение за тях.
4.     Не е ясно кой ще определя обхвата и размера на базовия доход. На въпрос към един от идеолозите, отговорът беше – има демокрация и избори. Има много партии, те ще предлагат и която спечели властта, тя ще определя. Накратко – който най-много обещава, той ще спечели изборите. Отново повтарям, стоки и услуги не се създават с партийни обещания.

Цялата тази идея с базовия доход е красива и вредна утопия, която ако случайно се реализира, ще превърне страната ни в един концлагер.

Публикува се със знанието на автора.

Четете още лични мнения и коментари в секцията Блог на Bulgaria ON AIR.