От Виктор Папазов
Публикувано тук - myopiablog.wordpress.com на 23 февруари 2015
Юбилей (Jubilee)
Posted on February 23, 2015
Всички свързват думата юбилей с някаква годишнина. Сигурен съм, че малцина са се замисляли върху произхода на тази дума.
В Библията на Левит юбилей е специална година, обикновенно на всеки 50 години, на която се опрощават всички грехове и дългове. През тази година се дава свобода на всички роби и затворници, опрощават се всички дългове.
Защо ви занимавам с това?
Защото според мен хората май са забравили колко страшно и опостушително нещо може да бъде лихвата. Разбира се само ако сте от грешната страна на отношението кредитор – кредитополучател. Например легендарният инвеститор Уорън Бъфет по собствени признания, е осъзнал отдавна магичната сила на сложната лихва и сега е най-богатият човек на планетата.
Според мен не случайно във всички свещени книги лихвата е забранена или считана за смъртен грях.
В Стария (Вехтия) завет пророк Иезекииля включва лихварството между „отвратителните неща” наред с изнасилването, убийството, ограбването и идолопоклоничеството.
Пророкът – 18:13, казва, че който: „Дава под лихва и взема лихва, – ще бъде ли той жив? Не, той не ще бъде жив. Който върши всички такива гнусотии, той бездруго ще умре, кръвта му ще бъде върху него.”
На евреите е забранено срещу лихва да си заемат нещо.
В Изход, втората книга от Стария завет – 22:25, е написано: „Ако заемеш пари на някой сиромах от народа ми, не го притеснявай и не му налагай лихва.”
Във Второзаконието – 23:19-20, още се казва: „Не давай на брата си с лихва нито сребро, нито храна, нито нещо друго, което може да се дава с лихва; На чужденеца давай с лихва, а на брата си не давай с лихва, за да те благослови Господ.
Между 800 и 600 години преди Христа, и Платон, и Аристотел са вярвали, че лихварството е неморално и несправедливо. Гърците първоначално централно са определили лихвата, но по-късно са отменили правилата. След това се е оказало, че има толкова много необслужвани заеми, че атиняни са били продавани за роби и те са заплашили с бунт.
Римляните приемат през 450 – 449 година преди Христа Законите на дванадесетте таблици (Lex Duodecim Tabularum) и определят най-високата лихва за заеми на 8,30 на сто. През 88 година преди Христа в Римската република лихвата е увеличена на 12 процента.
Юстиниановият кодекс (Corpus Iuris Civilis) постановява през 533 година преди Христа диференцирана максимална лихва, която не надхвърля 8.30 процента за гражданите. Законът е в сила за 1543 година от новата ера.
През 7 век Свещеният Коран – 2:275-276, постановява: „Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както се изправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха: „Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал, негово е онова, което е било дотогава, и делото му и за пред Аллах. А които се върнат към нея, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.” И: „Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя за милостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.”
Френският крал Шарлеман през 800 година обявява, че лихвата е извън закона в цялата му империя.
През 11 век в Англия получаването на лихва е наказвано с отнемането на земите или движимите имоти на лихваря.
През Средновековието църковното право (Canon law) определя лихварството като наказуемо чрез изключване от общността (еxcommunication).
В римското право от Средновековието лихварите са глобявани в размер на 4 пъти от това, което са заемали, докато за грабеж наказанието е в размер 2 пъти на ограбеното.
В частта „Ад” на „Божествена комедия” Данте Алигиери слага лихварите в седмия кръг на Ада – по-ниско от убийците.
Въпросът с лихвите и опрощаването на дълговете отново излиза на дневен ред покрай драмата с дълговете на Гърция. Всички се нахвърлят срещу гърците, които били изяли и изпили парите и сега видите ли искали да им бъдат опростени дълговете.
Преди да съдим от морална гледна точка, ми се ще да погледнем как седят нещата от математическа.
Ако погледнем долната графика, сравняваща простата и сложната лихва, ще видим, че сложната лихва всъщност е една експоненциална функция.
Съвременните финансови магьосници според мен отдавна са осъзнали силата на тази функция и я използват умело, за да държат в дългово робство света, защото няма икономика, която да расте с такива темпове.
В най-добрия случай икономиката расте в аритметична прогресия.
Разбира се, за да успяват в това, те имат нужда от още един инструмент – парите. Способността им да създават пари от нищото в комбинация със сложната лихва, прави всички хора на тази планета дългови роби.
До 1971 година световните финанси бяха базирани на златото като универсална валута. Златото ограничаваше разрастването на паричната маса или поне бързо връщаше нещата в нормалното им състояние.
Тази система известна като Бретън Уудс се разпадна на 15 август 1971, когато президентът Ричард Никсън затвори “златния прозорец”.
От тогава изминаха 64 години.
Размерът на дълговете в световен мащаб е достигнал астрономически размери.
Май отдавна сме просрочили момента за един глобален дългов юбилей.
Публикува се със знанието на автора.
Четете рубриката Блог на bgonair.bg