От Стив Ханке
Публикувана в Хъфингтън Поуст на 20 февруари 2015.
Водена от Алексис Ципрас, глава на новоизбраната ляна коалиция, някои от основните политически фигури в Европа – господата Оланд и Валс във Франция и Ренци в Италия вдигат голям шум за фискалните ограничения. И все пак не дават определение на ограничения. Няма значение. Те не ги харесват. Сондажите са пълни. Да, те могат да посочват редица икономисти – от нобелиста Пол Кругман надолу – в своя подкрепа.
Но публичните разходи в Гърция, Италия и Франция не само са високи, но и растат пропорционално на икономиката. Можем само да се чудим къде са икономиите. Както показва първата графика, само 5 от 28-те страни в ЕС в момента харчат малък дял от националния доход, отколкото преди сегашната криза. Например Гърция похарчи 47,5% от националното богатство за правителствени разходи през 2007 и 58,5% през 2013, ръст от 11 процентни пункта.
/Източник Евростат, изчисления на Стив Ханке/
Правителствените разходи намалени до минимум? Сигурно се шегувате. Дори в САЩ, където повечето хора прознават, че има голямо държавно разточителство, правителството /федерално, плюс щатско и местно/ все още отчита „едва“ 38,1% от БВП.
Докато Европа потъва под тежестта на държавата, фискалните икономии не се виждат никъде. Единствената форма в еврозоната е валутната икономия. Наистина кредитите в еврозоната за частния сектор паднаха като камък /вж. втората графика/
/Свиването на частното кредитиране в Еврозоната. Източник ЕЦБ и изчисления на Стив Ханке./
Това са последици от продължаващия натиск на регулаторите над банките за делевъридж. В резултат на това свиването на кредитирането ще продължи, както и мъките на Европа. Парите управляват.