От Виктор Папазов
Публикувано на 9 януари 2015 в myopiablog.wordpress.com
Онзи ден излезе новина, че Томас Пикети, който нашумя миналата (2014) година с книгата си “Капиталът през 21 век”, бил отказал ордена на Почетния легион.
В книгата си Пикети се опитва да докаже, че пропастта между богатите и бедните се дължи на факта, че капиталът расте с по-бърз темп от икономиката и заплатите.
Всъщност книгата му не е теоретична критика на капитализма, а по-скоро едно подробно изследване базирано на много данни, как днешният капитализъм предизвиква неравенство в богатството.
Разбира се, причината за засилващото се неравенство съвсем не е тази.
Ако човек непредубедено погледне данните само през последните 6 години след глобалната финансова криза, ще види, че най-много от нея спечелиха финансовите спекуланти, а не “капиталистите”.
Решението, което предлага Пикети, за радост на мнозина привърженици на силната държава, е глобален данък върху богатството.
Това предложение на Пикети, отговаря напълно на една епиграма от книжката Люти чушки на Радой Ралин, която гласи:
Такава критика ни е нужна – Премерил в главата, ударил в краката.
Само наивник би повярвал, че един подобен данък би ударил онези супербогатaши с милиарди долари.
Те никога не са плащали данъци и няма да платят. Те притежават политическата система.
Отново данъци ще плати онази най-продуктивна прослойка, която работи най-много и влага най-много усилия.
Постоянно ни говорят за противопоставянето между онзи 1% свърхбогати и останалите 99%. Само че това противопоставяне е фолшиво.
Ако човек се вгледа по-внимателно, ще види, че пропорцията всъщност е между 0.01% и останалите 99.99%.
Да в тънката прослойка от 0.9% са точно онези предприемачи и успели бизнесмени, които всъщност движат света и които нормалният човек среща и смята за много богати.
За жалост истинският проблем в предлаганото от Пикети решение е, че той не засяга източника на системното неравенство – базираната върху дългове финансова система.
Не случайно един такъв икономист като Пол Кругман, не скъпи похвалите към Пикети. А и как иначе.
Първосвещеникът на финансовата система, която ни граби и заробва с дългове, не може да не е доволен, когато някой като Пикети, когото левите харесват, защото се представя като борец срещу неравенството, което капитала и капитализма предизвикват, отклонява вниманието от истинския проблем и го насочва към област, която устройва свърхбогатата класа и насъсква бедните срещу “богатите”.
За жалост точно левите не разбират, че истинската причината за бедността не е в делението между труд и капитал, а се корени във финансовата система, която чрез финансиализиране и дългове (кредити) превръща (почти) всички ни в роби.
"Няма по безнадежно заробен човек, от този който погрешно смята, че е свободен" (Йохан Волфганг фон Гьоте)
Помните ли в началото на прехода някой от експертите на МВФ беше заявил, че българите всъщност са богати.
И те наистина бяха такива – мнозинството българи притежаваха домовете в които живееха.
Имаха спестявания.
Имаха земя.
Нямаше ипотеки, нямаше потребителски кредити.
Това ги правеше и независими. Сега те имат кредити и дългове и нямат земя, която умишлено им беше върната в реални граници, за да я продадат на безценица.
Финансовият капитал мрази независимите и свободни хора.
Виж хората, натоварени с дългове са друго нещо.
Те са послушни.
Те не могат да си позволят лукса да се бунтуват, нито да не работят, защото в противен случай ще загубят бързо всичко, което имат, защото то всъщност не е тяхно, а на банката или финансовата структура, която им е отпуснала кредита за покупката на къщата, колата, мебелите, телевизора и какво ли не още.
Хората бавно и неусетно се превърнаха в роби.
Роби на парите и на финансовата индустрия.
Ние всъщност живеем в някакъв сюрреалистичен финансов неофеодализъм, където малцина са относително свободни.
Където хора като Пол Кругман ни обясняват, как дълговете нямат значение.
Как богатство се създава не с производство, а с консумация и печатане на пари. Сигурно има хора, които веднага ще ми възразят, че Кругман е нобелов лауреат за икономика.
И какво от това? Той и Обама имат Нобел за мир.
Най-“хубавото” качество на този финансов феодализъм е, че жертвите не могат да видят оковите, нито да осмислят какво им се случва.
За това се грижат медиите, които денонощно им промиват мозъците.
Дълговете, с които ги зарoбват са поднесени с прекрасни и съблазняващи предложения за красиви вещи и преживявания.
Пропагандата, която сега наричат ПР, е постигнала върхове в манипулирането на индивидуалното и обществено мнение.
Помните ли онази сцена от филма Матрицата?
Мнозина усещат, че нещо не е наред с този свят.
Но не могат да определят какво е това.
Те не могат да осъзнаят, че са роби, че живеят в “затвор, който не могат да пипнат, да помиришат или почувстват”.
Затвор, изграден от една сложна финансова система, базирана на кредит и фалшиви пари.
Уви засега масата от хората си взимат редовно синьото хапче и не се очертава скорошно събуждане.