От Виктор Папазов
Публикувано тук - myopiablog.wordpress.com
22 декември 2014
Публикува се с разрешението на автора.
“Количествените облекчения” (КО) е евфeмизъм, който централните банки използват за нещо, което преди това се наричаше просто печатане на пари.
Няма да се спирам да последиците, които има една такава политика върху икономиката. За мен е по-интересно, а и никой не коментира кой печели от този механизъм и какви са обществените последици от това.
От началото на финансовата криза ни “продават” тезата, че КО са жизнено важни, за да бъде спасена финансовата система, без която сме загубени и разбира се т.нар. TBTF (прекалено големи, за да бъдат фалирани банки). Разбира се, че един срив на финансовата система би нанесал тежки щети на живота на хората на цялата планета, но това не е извинение да няма реформи в същата тази финансова система. Там всъщност нищо не се промени. В САЩ приеха един обемист закон, но никой не посмя да преструктурира банките и да ликвидира TBTF. Даже не искам да коментирам, че нито един банкер не беше наказан персонално.
Това е естествен резултат от финансиализирането на икономиката и превръщането и на икономиката, и на политическия живот в придатък на финансовия сектор и големите банки.
Но да се върнем на темата кой печели от КО?
Ако погледнем как се разпределят доходите и финансовите активи на хората, ще видим, че най-богатите хора притежават болшинството от тях. В САЩ горният 1% притежава 43% от финансовите активи.
Това не е нещо ново и неочаквано. По- интересното е как този процес се е развивал във времето. На долната графика се вижда отчетливо как след началото на 80-те години, когато започва финансиализирането на световната икономика, започва засилваща се тенденция към разслояване между бедни и богати.
Подобно развитие на нещата е съвсем естествено и то е обусловено от паричната политика, която водят западните централни банки. Даже някои от тях се осмеляват да го признават публично.
Най-интересното е обаче, че този горен 1% съвсем не е хомогенен. Всъщност в него се набюдава същото разслоение, което се наблюдава в съотношението 99% към 1%, дори по-голямо. Всъщност големите печеливши са онези 0.01%, които са всъщност “собствениците” на този свят, както може да се види от долната графика.
В своята реч, озаглавена “Парична политика и икономическо неравенство” от 18 октомври 2014 в Цюрих, членът на изпълнителния съвет на ЕЦБ Ив Мерш, казва:
“Най-общо, неравенството е от интерес за дискусиите, свързани с централното банкиране, защото паричната политика има разпределителни последствия, които от своя страна влияят на монетарния трансмисионен механизъм. Например влиянието на промените в лихвените проценти върху потреблението на едно домакинство зависи в критична степен от общото финансово състояние на това домакинство – дали то е нетен длъжник или нетен кредитор, и дали лихвените равнища на неговите активи и пасиви са фиксирани или променливи.
Подобни различия имат макроикономическо влияние, тъй като общата реакция на една икономика на промените в политиката, ще зависи от разпределението на активи, дълг и доходи сред домакинствата – особено във време на криза, когато икономическите шокове са големи и неравномерно разпределени. Например, като увеличи първо общото търсене и второ заетостта, паричното облекчение, може да намали икономическите различия; в същото време, ако ниските лихвени равнища увеличат цените на финансовите активи, докато същевременно накажат спестовните депозити, те могат да доведат до неравенство в богатството.”
По нататък той обяснява какво е установило едно проучване на Националното бюро за икономически изследвания, а именно как чрез различни канали паричната политика води до още по-сериозно разслояване между бедните и богатите и концентриране на богатството във все по-малко ръце.
В това свое представяне, макар и срамежливо, г-н Мерш признава как чрез паричната политика, централната банка взима от бедните и дава на богатите. Това е нещо, което се опитвам от много време да обясня на моите приятели с леви идеи, но те някак си или не искат или не могат да разберат. Предполагам, че частично това се дължи и на пропагандата, която ги кара да мислят, че с преразпределение и по-голяма държавна намеса в икономиката, това неравенство може да бъде ако заличено, то поне намалено. Подобно мислене е не само наивно, но и много опасно, защото те всъщност наливат вода в мелницата именно на онези свърхбогати, срещу които уж се борят.
Ако левите искат наистина нещо да променят, то трябва да бръкнат много дълбоко в сърцевината на финансовата система. Всичко останало са палеативи.