От Виктор Папазов 28 ноември 2014
Публикувано в http://myopiablog.wordpress.com
Преди седмици Федералния резерв обяви, че спира т.нар. “количествени облекчения” (ефимизма за печатане на пари). Независимо какво ни обясняват умните глави от ФЕД, няма никакво основание да им вярваме. Рано или късно те ще бъдат принудени да започнат отново печатането, защото в противен случай колапсът на текущата финансова система ще дойде по-скоро, отколкото на тях им се иска.
Вероятно мнозина ще започнат да спорят с мен как така системата е обречена. Разбира се, ако вярвате на такива хора като Бен Бернанке или Джанет Йелън, проблеми няма. Но ако вярвате на математиката, нещата изглеждат много по-различно.
Да разгледаме как работи в най-общи черти съвременната финансова система. Централните банки емитират пари (наречени базисни), защото те са базата, на която търговските банки мултиплицират обема на парите в обръщение чрез кредитите. Заради лихвите, които се начисляват в системата, масата на парите трябва непрекъснато да нараства или ако не нараства, да се увеличава скоростта на обращение на парите. Всичко това малко прилича на карането на велосипед. Независимо, че е само на две колела, докато велосипедът се движи, той е стабилен и управляем.
Какво се случва напоследък?
От долната графика се вижда, че скоростта на обращение на парите драстично намалява. Тя не е била такава от 60 години. Затова всъщност и нямаме инфлация, независимо от огромното количество базисни пари създадени от ФЕД и другите централни банки на западния свят. Всъщност инфлация има, но тя може да се види в цените на финансовите активи.
Именно заради това, ФЕД увеличава драматично паричната маса. В противен случай финансовата система просто ще колабира.
Сами може да видите колко се е увеличила паричната маса. Само допреди 7 години паричната маса беше oколо 800 милиарда долара. Вече е над 4 трилиона.
ФЕД нямат избор: ако спрат да “печатат пари”, системата рухва. Ако продължат да печатат, накрая ще постигнат инфлацията, към която се стремят. Проблемът е, че ФЕД може да контролира донякъде само обема на парите, но не и тяхната скорост на обращение. Ако инфлацията дори и за мъничко излезе от контрол, а подобен сценарий е почти сигурен, това означава и по-висока скорост на обращение на парите, а при тази маса пари, следствието ще бъде най-вероятно хипер инфлация.
Не е необходимо на припомням на българите какво означава хипер инфлация. Всички я преживяхме и понесохме последиците от нея. За икономиката, натоварена с огромни невъзвръщаеми дългове, тя може би е полезна, защото позволява да се започне на чисто, но за кредитодателите, нещата съвсем не са така.
Освен това, една хипер инфлация или рухване на текущата финансова система в следствие на дефлация, не остава много алтернативи за запазване на спестяванията. Докато ние през 1997 имахме избор да се “скрием” в долари, германски марки или друга твърда валута, при рухване на глобалната финансова система, всички хартиени валути и активи ще се обезценят.
Много малко са начините да се предпази човек и мерките трябва да се взимат навреме, защото понякога събитията се развиват толкова бързо, че няма шанс да реагирате.
Както беше казал Алексис де Токвил “Събитията могат да се превърнат от невъзможни в неизбежни, без дори да бъдат и за кратко вероятни.”