От Жак Сапир
19 ноември 2014 /фр/ и 21 ноември 2014 /англ./
Събитията, настъпили между 18 и 20 февруари на Майдана в Киев са в основата на сегашната криза, не само в Украйна, но и между страните от НАТО и Русия.
Правителството, което в момента е на власт в Киев и основните ръководители на ЕС поддържат тезата, че мирната демонстрация е била потушена с кланета, при което правителствените части на редовно избрания президент г-н Янукович са убили над сто души. Още в началото на март имаше много силни съмнения за тази версия на фактите, както и за обяснението, дадено от опонентите на г-н Янукович, според които последният избягал от Киев, изоставяйки функциите си. Възможността за провокация бе явна и този бележник го доказва още от 5 март [1]. След като обстоятелствата на "бягството" на президента Янукович, които не бяха изяснени, се появи проблем около продължаването, ако не и на самия конституционен ред в Украйна. [2] Това е важен въпрос. Ако някой реши, че г-н Янукович е напуснал Украйна по своя воля, това може да се приеме де факто за оставка и промяната в правителството не би била нарушение на конституционния ред. Ако се установи, че г-н Янукович е напуснал Киев под заплаха, било реална или въображаема, и че е бил освободен от функциите си от жалките останки на парламента, тогава сме изправени пред революция, предполагаща нарушение на стария конституционен ред, което легитимира след това различните референдуми, проведени в Крим и Източна Украйна.
Работата на професор Качановски
При отсъствието на всякаква сериозна воля от страна на сегашното правителство да хвърли светлина върху тези събития, политическите изследователи се заеха сами с тази задача. Един документ бе представен на семинар на 1 октомври 2014 от професор Иван Качановски [3] от Департамента по политически науки в Университета в Отава, Канада. Известно е, че в тази страна живее значителна украинска общност. След внимателен и задълбочен анализ на наличните източници, източници, почти изцяло водещи началото си от лагера на поддръжниците на Майдана, и от местни телевизионни станции /Espresso TV, Hromadske TV, Spilno TV, Radio Liberty, Ukrstream TV/, Качановски достига до категоричното заключение, че снайперистите са действали в лагера на демонстрантите и че силите, верни на президента Янукович само са стреляли при самоотбрана. Мнозинството от убитите са попаднали под възникналия кръстосан огън или са били застреляни в гръб, както са били изправени срещу полицейските части. Професор Качановски пише по-нататък:
"Различни изявления от медици, видеа и снимки, репортажи в медиите потвърждават, че десетки протестиращи са били застреляни точно в тила, главата, бедрото и сърцето, най-смъртоносните места и голяма част от раните показват, че куршумът е бил изстрелян отгоре, отстрани или отзад. Това се свързва с разположението на стрелците на покривите или най-горните етажи на всички посочени сгради. Точните и смъртоносни изстрели, 7,62мм автомат Калашников и различни ловни оръжия и муниции показват също така, че стрелците са били разположени в радиус от няколко десетки метра от местата, където и полицаи, и демонстранти бяха убити или ранени [4]".
Той посочва още бруталността и насилието на спецчастите Беркут, които осигуряваха охраната на президента, но насилието е започнало след като са били дадени първите изстрели. Трагичните събития на Майдана, които задействаха процеса на разпад в Украйна и гражданската война, които наблюдаваме днес са в резултат от нарочна провокация. Тази провокация бе извършена от крайнодясната групировка Правый сектор, евентуално с помощта на Свобода и силите за самоотбрана на демонстрантите. Качановски, описвайки случилото се, пише по-нататък:
"Централната поща на 20 февруари бе окупирана от Правый сектор, съюз на радикални националисти и неонацистки организации и футболни ултраси, който частва активно в нападенията над президентската администрация на 1 декември 2013 и над парламента в края на януари и на 18 февруари 2014. Комендантът на Майдана тогава потвърди, че специалните бойни части, включващи въоръжени демонстранти с опит от участие във въоръжени конфликти са били базирани в сградата на Консерваторията. Той посочи, че тези части са били създадени по споразумение с Правый сектор. В нови американски документи, разследващи клането на Майдана, членовете на Беркут съобщават, че са забелязали демонстранти с отличителни знаци на Правый сектор в сградата на Музикалната консерватория на 19 февруари, че въоръжени демонстранти са заели позиции там и че са били ранени и убити, докато други офицери от Беркут са били убити от стрелци на втория етаж на Консерваторията на 20 февруари. Свидетели на Майдана сред демонстрантите казват, че организирани групи от Лвов и Ивано-Франкивск в Западна Украйна са пристигнали на Майдана и са влезли в Консерваторията в нощта на клането на 20 февруари, и че някои от тях са били въоръжени с оръжие с пушки». Това е добре организиран опит да се завладее властта, директно или индиректно чрез емоцията, която това клане би предизвикало".
Цитираме също така документите, които написа в отговор на някои от критиките, пред които се изправи: “Това доказателство показва, че Правый сектор е организация, участваща в клането, докато имената и идентичността на другите организации и лидери остават недостатъчно ясни. Както показва изследването, те може би включват Свобода и ръководството на групата за самоотбрана на Майдана. Лидерите им и много от топ активистите получиха предложение или заеха топ постове в новосформираното правителство след клането и заплахата от още насилие, които свалиха Янукович” [5]. Това има дълбоки и дълечни последици. Ако приемем доказателствата, събрани от Качановски, трябва да отчетем част от “Преврата” и не-мирната демонстрация, разбити от правоохранителните органи.
В оригиналния документ той заключава: « Клането на демонстрантите и полицията представляваше насилствено сваляне на правителството в Украйна и сериозно престъпление срещу човешките права. Това насилствено сваляне представляваше недемократична смяна на правителството. То даде началото на мащабен конфликт, съпроводен с насилие, който се превърна в гражданска война в Източна Украйна, доведе до руската военна интервенция в подкрепа на сепаратистите в Крим и Донбас и до де факто разцепването на Украйна. То доведе до ескалация на международния конфликт между Запада и Русия за Украйна. Доказателствата показват, че обединението на елементите на опозицията от Майдана с крайната десница е участвало в масовите убийства и на демонстранти, и на полицаи, докато участието на спецчастите в убийствата на някои от демонстрантите не може да се изключи напълно на базата на публично достъпни доказателства. »[6]. Работата на професор Качановски разбира се повдигна много въпроси и предизвика полемика. Той отговори в кратко съобщение, което ще намерите тук.
Залогът на истината
Човек може да измери залога, произтичащ от разкриването на истината за това, което стана на Майдана между 18 и 20 февруари 2014. Ако изследването на професор Качановски бъде потвърдено, и ако се приеме за вярно, тогава става невъзможно да продължава да се поддържа тезата, че това, което се случи в Киев е напускането на един корумпиран президент пред ядосаните демонстранти. Фактът, че Янукович бе корумпиран е очевиден и руските официални представители, които преговаряха с него в края на 2013 не се притесняват да го кажат. Те описват доста открито как Янукович е опитал да “продаде” договора срещу значителна сума пари за него и обкръжението му. Но въпреки това той бе законно избраният президент на страната. От момента, в който малцинствените групи решиха да проведат това, което трябва да наречено пуч, няма вече съмнение за конституционната приемственост в Украйна. В резултат , това нарушаване на конституционния ред по силата на принципа, че народът е единствен суверен, оторизира някои от въпросните хора да проведат референдуми за включването им или изключването им от украинската нация. В ничия власт не е да обявява подобни референдуми “нелегитимни.”
Трагичното във всичко това е мнението на всички правителства на ЕС и особено Германия решиха да потъпчат фундаменталния принцип, на който самите те са основани. Също толкова трагично е и че възприеха логиката на конфронтация с Русия по въпроса за Украйна, логика, която няма основа в закона и която освен това се оказва че носи сериозни заплахи за международните отношения. Тези правителства се предадоха на логиката на емоциите по въпрос, който изискваше да се приложи принципа на разсъждението. Интервюто на Хенри Кисинджър за Spiegel от 13 ноември казва това, нищо повече.
[1] Sapir J., « Provocation à Kiev ? », note published on RussEurope, 5 March 2014, http://russeurope.hypotheses.org/2051
[2] Sapir J., « La Crimée et le droit », note published on RussEurope, 7 March 2014 http://russeurope.hypotheses.org/2062
[3] Ivan Katchanovski teaches at the School of Political Studies and the Department of Communication at the University of Ottawa. He was a Visiting Scholar at the Davis Center for Russian and Eurasian Studies at Harvard University, and Visiting Assistant Professor at the Department of Politics at New York State University at Potsdam, Post-Doctoral Fellow at the Department of Political Science at University of Toronto, as well as Kluge Post-Doctoral Fellow at the Kluge Center at the Libray of Congress. He obtained his PhD at George Mason University.
[4] Katchanovski I., The “Snipers’ Massacre” on the Maidan in Ukraine, 1er octobre 2014, p.25. http://www.academia.edu/8776021/The_Snipers_Massacre_on_the_Maidan_in_Ukraine
[5] Katchanovski I., A response to Critics, http://www.academia.edu/9092851/The_Snipers_Massacre_in_Kyiv_A_Response_to_Critics
[6] Katchanovski I., The “Snipers’ Massacre” on the Maidan in Ukraine, 1st October 2014, op.cit., p. 29.
Превод С. Грозева