Приказка за стълбата 2 - Виктор Папазов

15.11.2014 | 00:09
Приказка за стълбата 2 - Виктор Папазов
Приказка за стълбата 2 - Виктор Папазов


Виктор Папазов

Статията е публикувана в http://myopiablog.wordpress.com/


Миналата седмица писах за това как мисленето ни се променя в следствие на житейските ни обстоятелства и в частност посочих за пример бившият председател на Федералния резерв Алан Грийнспан.

Цитирах и част от изказването му пред Съвета за международни отношения от 30 октомври 2014. Оказва се, че няколко съществени изречения са били “пропуснати” от първоначалният текст. Случилото се било в следствие на технически проблем… Преди няколко дни, публикуваха пълния текст.

Мисля, че казаното от него е много важно, затова тази седмица просто ще цитирам изцяло неговите думи. Сигурен съм, че четящите моя блог, могат сами да направят изводите си.

Ето и целия цитат:

Джулиан Тет (ДТ): Смятате ли, че в момента златото е добра инвестиция, имайки предвид това, което казвате за потенциала за нестабилност на пазарите?”

Алан Грийнспан: Да.

(Смях в залата)

ДТ: “Вие всъщност искате да кажете…”

АГ: “Икономистите обикновено са перфектни в усукването. В този случай аз не го усуквам. Вижте, спомнете си какво разглеждаме. Златото е валута. Съдейки по всичко, то все още е първостепенна валута, с която не може да се сравни никоя хартиена валута, включително доларът. И така имайки предвид въпроса, ако разглеждаме потенциалната нестабилност, както винаги е било в миналото, тя се пренася в цената на златото.

Но цената на златото е в действителност в известна степен наполовина цена на борсова стока, ето защо когато икономиката отслабва, то поевтинява както медта. Но то също така има монетарна характеристика, която му е вътрешно присъща. То не е вродено в човешките същества – аз не мога да разбера – за някакъв механизъм, за който можете да твърдите това, но то се държи все едно е.

Естествените валути като злато и сребро, например, се приемат от всички без гаранция от трета страна. Например, в края на Втората световна война, Германия не е могла да внася стоки без да плаща в злато. Продавачите са приемали златото и не ги е интересувало дали има или няма кредитна линия свързана с него. Това е един много рядък феномен. Това е причината, например, при подновяване на договора между централните банки – мисля че европейските централни банки – относно разпределението на тяхните продажби на злато, което се случи, когато цените на златото спадаха, което беше подновено тази година със заявлението, че златото има много важно място в паричните резерви.

И въпросът е защо централните банки влагат пари в актив, който няма доходност, но носи разходи за съхраняване и застраховане и всичко останало, защо те правят това? Ако погледнета данните, с няколко малки изключения, всички развити страни имат златни резерви. Защо?

ДТ: Сега си представям, че това е заради голямата въпросителна, висяща над стойността на хартиените пари, и тяхната надеждност в бъдеще.

АГ: Е, точно за това става въпрос. Всеки път, когато имате наистина сериозни проблеми, другите 50 процента, които определят цената на златото влизат в действие.”

Има един много хубав английски израз, който няма да преведа, защото той има отношение само към тези, които ще го разберат и в оригинал. Смятам, че наближава времето, когато трябва да се загрижим повече за return of capital вместо return on capital.

С пожелания за хубав уикенд.


Публикува се с разрешението на автора.