Избори в Украйна(и)
От Жак Сапир
Статията се публикува в блога на Ж. Сапир - http://russeurope.hypotheses.org/2979
1 ноември 2014
На 25 октомври в Украйна се проведоха избори. Други избори ще се проведат в неделя, 2 ноември. Тези избори всъщност частично легитимират разделението на Украйна. Страните от ЕС и САЩ ще откажат без съмнение да признаят резултатите от изборите, които ще се проведат в Източна Украйна, в бунтовната територия. Това е грешка, грешка, чиито последици ще бъдат тежки. Всъщност в една гражданска война, а точно това се случва в Украйна от март, е задължително да се намери компромис. Тези компромиси изискват да се говори с хората, които не са съгласни. Само в света на утопиите човек прави компромис с приятелите си. От тази гледна точка изборите, които се провеждат в зоната, контролирана от бунтовниците, ще позволят да се провери степента на легитимност на властта на сепаратистите.
Един пропуск, три грешки
Човек би казал, че нищо не гарантира провеждането на изборите в условия, които са приемливи. Може би, но ако страните от ЕС бяха заявили намерението си да признаят, в краен случай тези избори, те биха могли да изискат наблюдатели и биха имали неоспоримо средство да разберат дали вотът е валиден или не. Обявявайки предварително изборите за « нелегитимни», страните от ЕС и САЩ се поставиха извън възможността да имат право да оспорват условията, в които се провеждат тези избори. Първа грешка, Русия каквато не допусна, признавайки изборите, проведени на украинска територия под контрола на Киев, което й позволява да има партньор, докато се готви да признае изборите в зоната на бунтовниците. Съжалявам, че трябва да го кажа на г-н Лоран Фабиус, нашият министър на външните работи, но позицията на г-н Лавров, руският министър е много по-реалистична и много по-логична от неговата.
Впрочем скандално е, в най-дълбокия смисъл на думата скандал, че страните, които правят « демокрацията» център на външната си политика (или поне се правят) отказват да признаят един изборен процес. В резултат получаваме изключително смущаващ образ на отношението на тези страни. Може справедливо да решим, че те смятат, че има « добри» и « лоши » украинци, първите с право да гласуват, а вторите - не. След размириците и противоречията в Либия от 2011и Сирия, това е силно смущаващо спрямо принципите, на които тези страни претендират, че основават политиката си. Това дава основание на тези, които претендират, че великите принципи на Правото и Морала са били инструментализирани да ги прилагат според лагерите. Това не е ново; спомняме си за « истината отвъд Пиренеите, грешката отвъд … ». Този скандал разкрива дълбоката грешка в политиката на страните от ЕС.
Накрая, на фона на надигащите се слухове, често подкрепени с доказателства за съществуването на масови гробове в зоните, които бяха евакуирани от армията на Киев; докато прииждат все повече свидетелски показания за нарушения на човешките права в зоната на боевете, тези избори биха могли да позволят на една анкетна комисия да отиде на място и да се опита да отсее погрешното от истината. Да не признаваш една власт, дори и смятана за власт « де факто», когато тази власт има реалност, която вероятно ще бъде утвърдена в избори, отхвърля всякакъв опит да се установи истината за обвиненията, които, ако бяха потвърдени, биха показали насилие, непознато в Европа от 1945, с изключение на гражданската война в Югославия. Тук има не само морално предизвикателство, но и политическо. Да откажеш да видиш, да се правиш на глух и сляп пред известните факти е сериозна грешка, грешка, чиито последици биха се разкривали в бъдеще.
Значението на участието
Да се върнем на изборите; трябва да припомним, че първо трябва да видим избирателната активност. Миналата седмица тя бе ниска, участваха около 52% от избирателите в зоните, контролирани от правителството в Киев, което е малко дори за Украйна. Тази цифра трябва да бъде приравнена към едната от двете реалности. От една страна е очевидно, че регионите не са гласували. Такъв е случаят с Крим, който реши на референдум да премине към Русия, такъв е случаят с разбунтувалите се зони. Предполага се, че около 5 - 6 милиона, или около 16% от избирателите не са гласували по тази причина. Но трябва да се припомни един закон, често подлаган на изпитание във всички страни, който изисква в кризисна ситуация силно участие, което като правило е по-голямо от средното на предишните избори. Би могло да се очаква участие поне от 70-75% и, имайки предвид че участието ще обхване едва 84% от избирателите, би могло да се очаква цифра от 60%. Виждаме, че сме далеч от това.
Това означава, че тези избори, далеч от « триумф» на прозападните партии, както претендира част от френската преса, показаха, че разделението на Украйна остава дълбоко [1]. Партията на президента Порошенко и на премиера в оставка Яценюк се представиха на равно, всяка с приблизително по 22% от вота. Те бяха последвани от партията на кмета на Лвов, след това от привържениците на Партията на регионите на бившия президент Янукович. Фрагментизирането на украинския политически спектър прави влиянието на олигарсите много силно. Още повече, че гласовете не са равномерно разпределени в цялата територия. Партията на регионите и различни опозиционни на режима на Киев движения регистрират доста по-високи резултати в Източните провинции, контролирани от Киев, отколкото на запад. В централната част на страната Киев и околните области продължават да утвърждават политическа специфика, която не може да се разбере в западната част на страната. Накрая географското разпределение на отказа от гласуване показва, че той отчасти е вот срещу режима в Киев. Докато украинската икономика продължава да се срива, - очакваме спад от минус 8% до минус 10% в БВП за 2014, политическото бъдеще на страната изглежда още по-мрачно. Не би могло да се изключи в някои западни региони, особено в Лвов, появата на сепаратистки движения, които да изискват било независимост, било – по-вероятно – присъединяване към Полша. Това би довело като последствие появата в много кратък срок на движение, изискващо от своя страна присъединяване към Унгария и Словакия в зоната на украинските Карпати . Всъщност процесът на разпад на Украйна, започнал от събитията през февруари 2014, продължава.
Няма да научим преди понеделник, 3 ноември точната цифра на избирателно участие във вота, организиран от бунтовниците в Източна Украйна. Но според свидетелски показания и информация от журналисти, тази цифра ще надхвърли без съмнение 70%. Това ще постави въпроса за реалната легитимност на всяка власт - тази в Киев, избрана с участието на почти половината избиратели, и тази в Донецк, където участието може да достигне ¾ от избирателите. Затова позицията на страните от ЕС, особено на Франция, призоваващи да не се признават тези избори, не само е грешка, както казахме в началото на текста, но и сериозна глупост.
Принципът на реалност
Накрая реалността ще наложи своя закон. Украйна е страна с изключително крехка държавност. Тя не устоя на грешките на едните и другите. На глупавото упорство на бившия президент Янукович за съжаление отвърна не по-малко глупавото упорство на опозицията, упорство, което, уви, бе насърчено и понякога финансирано от САЩ и ЕС. В резултат днес имаме риск от пълен разпад на страната заради кризата и мизерията. Уместно е да се признае тази реалност, ако искаме поне малко да я смекчим. Както Русия призна изборите под контрола на Киев, страните от ЕС би трябвало да са достатъчно предпазливи да признаят по същия начин изборите от неделя, 2 ноември в зоната на бунтовниците. Това е цената на деескалацията на конфликта.
[1] Krasnolutska D., « Putin Narrative of Abandoned Ukraine East Fueled byVote », Bloomberg, 27/10/2014 http://www.bloomberg.com/news/print/2014-10-27/putin-narrative-of-abandoned-ukraine-east-fueled-by-vote.html
/Превод Силвия Грозева/
Публикува се с разрешението на автора.