![]() |
![]() |
![]() |
Владимир Сиркаров |
Понеделник, 28 Юли 2014 04:18 |
Едно от решенията, които се роди, бе насочено към Европа или с други думи пътят към Единния надзорен механизъм, част от Европейския банков съюз. Следващата стъпка било влизането ни в еврозоната и тн. Отново станахме свидетели на пълна липса на познаване на структура и процедури, дори и по въпроси, които касаят България пряко. Само за протокола ще кажа, че дори да пожелаем скоро няма да ни поискат в еврозоната (Да, дори и да изпълняваме сакралните четири количествени критерия), а евентуалното ни влизане в ЕНМ няма да промени съществено банковия надзор у нас (Просто се запознайте как ЩЕ функционира Единният надзорен механизъм и ще разберете защо). Дългите ми уводни думи имаха за цел да изградят мост към една интересна тема, която е пряко свързана с нагона ни някой друг да ни реши проблемите. С други думи, говорейки за българската банкова система е добре да направим паралел и с западно-европейската и да осъзнаем, че проблеми има не само у нас. Целта не е да подкрепям клишето за уникално ликвидната ни банкова система, защото както видяхме системата на банкиране с частични резерви, централно управлявана парична система и държавни гаранции върху депозити е изначално нестабилна, генерираща логични епизоди на банкови паники.
Германия, обаче, не бе само и единствено спасител на еврозоната. Германия бе и един от основните виновници за банковия хаос връхлетял европейските страни, в това число и Гърция. Спасяването на Гърция пък беше неизбежно действие, от гледна точка на банковите интереси, както от Германия, така и от Франция. Забележете, че банките базирани в еврозоната, към май 2010г. имаха 206 млрд. долара експозиции в Гърция, но цели 727 млрд. долара към Испания. Следователно ако не се спаси Гърция на ред идват Португалия, Испания, Италия. Това е неприемлив сценарий за политическия елит, за който еврозоната е почти идеалният модел за централизиране на Европа и съсредоточаване на огромно влияние в ръцете на бюрократите.
От друга страна, най-задлъжнялата национална финансова система в Европа по време на разгара на кризата, пролетта на 2010 г., не беше Гърция, нито Португалия, а самата Германия, с коефициент на задлъжнялост от 33. Следователно, средно, германският банков сектор притежаваше само 3% капитал спрямо своите активи. Разбира се, разглежданият коефициент на финансова задлъжнялост не бе висок само за банките в Германия. Примерно в Италия той бе 20 през 2010 г. или средно банковата система в Италия разполагаше с 5% собствен капитал. Интересен индикатор е и необходимото рефинансиране на банковата система или каква част от общия дълг на финансовата система се нуждае от краткосрочно финансиране на пасивите. Най-сериозни проблеми, към 2010 г., имаха Ирландия, забележете Германия, Швеция, отново забележете Швейцария, Великобритания и др. Или с други думи развенчахме чудатата „любов” на Германия към Гърция. Също така, на база представените числа виждаме в голяма степен патовата ситуация в банкова Европа от гледна точка на ефекта свързаност. Друга тема е за това какво има в балансите на банките, особено на големите играчи. Със сигурност не мирише на цветя и рози … 1. Philipp Bagus, The Tragedy of the Euro, 2010 (Updated 2/29/2012) Статията е публикувана на сайта на Brain Workshop Institute. |