Кузман Илиев
Европа забрани прахосмукачки с мощност над 1,600W, което стана повод за написване на статията във вестник Дневник „Икономика на забранената прахосмукачка”, с автор от Юлиян Попов.
„Дебатът за мощната прахосмукачка събира в себе си фундаментална икономическа дилема – добре или зле е държавата да се меси в икономиката. Дали свободният пазар или правителственият диктат имат по-голям шанс да ни доближат до жадувания икономически просперитет?”
Статията започва добре – човек, който използва думата „диктат” по отношение на това, което правителството прави, създава усещане, че ако не познава, то поне има интуиция за истината.
И продължава:
„Първо, би трябвало да си напомним, че не Европа ни е забранила нещо, а че ние сами сме си го забранили. Това че не познаваме процеса на приемане и действие на европейските директиви си е наш проблем, не на Европа. Ако сме били толкова против тая забрана, да сме се борили навреме да не я допускаме.”
Очевидно, че авторът отъждествява решенията на политическото тяло с това на гражданите, а щом българските политици не са се „отстояли” своето пред европейските си еквиваленти, то няма какво да се оплакваме. Тук се засяга фундаментален проблем на демокрацията – че тя се превръща в тирания на мнозинството. Отделният човек няма право да избира за себе си, дори за неща, които с нищо не нарушават фундаменталния принцип на неагресията.
Едва ли не – щом някой воленсидеровец не е успял или не е искал да се противопостави, нямаш да право да роптаеш, че някой от Брюксел ти казва каква прахосмукачка да ползваш, колко пари да заделяш за пенсия, здраве, колко и къде да пушиш (ако заведението си е твоя собственост), дали се жениш, въобще как и дали да живееш…
„Свободният пазар е като русалката – всички разказват приказки за нея, но никой не я е виждал. Въпросът е не дали да се регулира пазара, а как да се регулира, така че изследванията, предприемачеството и конкуренцията да бъдат максимално подкрепени и да действат в полза на благоденствието ни.”
Свободният пазар не е Русалка и не е утопия. Да, той е идеал, но освен това е напълно реалистичен. На практика ненамеса на ЕК и ЕП в процеса на договаряне за покупко-продажбата на прахосмукачки би било съвършено негово въплъщение.
Свободният пазар е само мрежа от доброволно разменящи, свободни хора, притежаващи себе си и частната си собственост. Тъй като всеки разбира благоденствието по различен начин – чиновниците в Брюксел и домакините с прахосмукачките, например, – то няма как „регулацията” от страна само на държавата да постигне това благоденствие. Именно действията на самите икономически играчи с техните доходи показват кое за тях е полезно и кое не – за самите тях, не в очите на някой икономист на държавна хранилка или социално ангажиран журналист. Ако няма вреда върху личността и частната собственост на други хора, проблем няма.
Забранявайки да се продават и купуват дадени видове прахосмукачки ЕС в качеството си на Европейското правителство, осъществява т. нар. от Мъри Ротбард – трилатерална намеса. Намеса на трета страна в доброволен и мирен процес на размяна между други две страни.
Изречението „не дали, а как да се регулира” е изречение, което само човек с тиранична психоепистемология може да каже. Един вид: не дали имам право да ти се меся, а как…
„Повечето открития и технологични разработки, които движат днешната икономика, са всъщност резултат на държавна политика и субсидии. Интернет например. Вятърната и соларната енергетика, които вече могат без субсидии да конкурират конвенционалната енергетика, е друг пример. Модерните изолационни материали също. Или авиацията. Така че не е зле да бъдем малко по-внимателни и избирателни, когато хулим регулаторните намеси в пазарния свят.”
Това е абсурд. Първо, „държавни субсидии” не съществуват. Това се иззети насила пари от свободните граждани, раздадени впоследствие на едни или други бизнес. Огромната част от тях отиват нахалос. Други – правят даден бизнес ултрауспешен за сметка на другите, в което няма нищо странно. Ако вземете парите на всички и ги дадете на един предприемач, то вероятно ще има някакъв резултат.
Именно либерализацията на авиационния бизнес през ’70 и ’80-те години в САЩ водят силен спад в цените на билетите и покачване на качеството. За това има тонове дори мейнстрийм литература.
Истината е, че интернет е това, което е не заради правителствата, а въпреки тях – САЩ, Китай, Турция, България… Кое правителство не се опитва да ограничи интернет под една или друга форма, да наложи контрол върху него и информацията вътре, като предлозите са най-миловидни, естествено? Както казахме: да запази от хората от тях самите, е най-любимият аргумент. Добре, че ангелите, които са на работа в изземащата със сила дохода си държава са по-добродетелни от милиардите, които изкарват с труда си този доход. Бдящата майка „държава”, отговорна за убийствата на стотици милиони само през 20-ти век едва ли е най-добрият и благонравен родител. И тук също няма изключения: Русия, Китай, САЩ, Турция, България… Както казва авторът многократно в статията: трябва да сме внимателни. Да, като делегираме на правителството каквото и да било.
Ясно е, че интернет е олицетворение на свободният пазар и може да съществува само, ако хората имат нужда от него, както и че всичко хубаво в него се дължи на милиардите потребители и тяхното знание, а не на една или друга комисия. Публичните инвестиции в технологията за нищожна част от това, което се развива паралелно като частно финансиране и развитие на интернет технологията.
За балоните, които държавата създаде във вятърна и соларна енергия тепърва ще се говори и тепърва ще се пукат. Когато спестяванията в икономиката дадат възможност дадено изобретение или технология да навлезе за масова употреба – тя навлиза, не е нужно този процес да се „стимулира” от държавата. Иначе и древните гърци са имали отлично инженерни достижения за парния двигател, да кажем. Не са имали капитала – машини, съоръжения, спестявания, с които да ги направят достъпни за голям брой хора. Звучи прекрасно всяка нова технология да навлезе автоматично, но чисто икономически това е невъзможно. Докато нейното използване не стане рентабилно, тоест приходите от нея да надвишават разходите по ползването й, то тя е нетна социална загуба на ресурс.
„Понякога те не само помагат на пазара, но и го създават. Гневът, който ни обзема по повод на забраната на старите електрически крушки и прахосмукачките има и още едно измерение. Прахосмукачката не работи в пазарен свят. Буквално. Тя се захранва със субсидирана електроенергия. Затова, ние нямаме много право да твърдим, че каква прахосмукачка ще си купим си е наша работа. В един идеален свят на пазарните русалки, в който плащаме всичко, ама наистина всичко, което е вложено във всеки киловатчас, можем да имаме повече основание да протестираме. В реалният свят трябва да сме малко по-внимателни.”
Това, че държавата узурпира нещо и поема контрола над него, не значи, че то е нейно изконно владичество. С други думи: това, че държавата е завладяла енергийния сектор и прави поразия след поразия в него не значи, че този сектор не може да бъде свободен априорно. Нито, че като ползваме енергия трябва да мислено да благодарим на правителството за възможността. Да, разбира се, че като се субсидират цени на електроенергия, ще се ползват по-голямо количество от нея, с големи екологични вреди, ще се пилее ресурс. То точно това е най-хубавото на пазара, че когато го има виждаш реално колко струва дадена стока и услуга, колко е ценна, търсена и спешна като нужда.
Ако имаше пазар на електрическа енергия и цената, въз основа на чисто пазарни процеси скочи, днес вероятно всички прахосмукачки щяха консумират дори по-малко енергия от наложената като таван или предприемачи и иноватори щяха да са измисли енергоспестелни уреди за целта.
Освен насилие и принуда няма продукт, който да е създаден от държавата. Няма как някой, който има за цел да усвои едни иззети насила пари, пазейки си мястото в йерархията на подчините в държавната организация, да действа като Стив Джобс, който напуска университет и в един гараж работи, твори, мисли, греши, носи отговорност … Не случайно, че той се ражда в относително по-свободната Америка, а не в Куба или Виетнам, да кажем. Не е въпрос на ген.
Енергийната сигурност може да бъде постигната много по-лесно като похабеният за безумия и погрешни субсидии частен ресурс и спестявания, бъдат оставен в компаниите за техните продукти и развойна дейност. Конкретно шистовия газ със всички за и против е пример затова, че шантажът, поради благоприятни географски стечения на обстоятелствата е крехка платформа.
Именно частната собственост и института на пазара защитават околната среда и умереността при използването на оскъдните ресурси. Не регулацията или объркващата стимулите държавна намеса. Истината е, че никой през 19-ти не е ценял петролът и уранът, да кажем. Просто никой не е очаквал, че те са важна суровина. Така че и ние няма как да знаем какво ще ни предложи бъдещето и пазарът, разбирай свободните да действат и мислят хора.
* Статията е откъс от публикацията на сайта на Brain Workshop Institute, която можете да прочетете тук.