Когато отивам в супермаркета, виждам същинско изобилие от храна. Толкова съм разглезен, че гледам на това изобилие като даденост. Дори понякога капризнича: „Как тоя скапан магазин няма …еди-какво си” – в зависимост от настроението и непосредствената ми нужда. Очаквам да намеря каквото търся в този магазин - по всяко време на годината и денонощието, в каквото искам опаковка и в каквото ми е необходимо количество. Няма значение, че дори с подробна карта не мога да намеря съседната улица –производителите и търговците са длъжни да намерят мен. И те са го направили, за да спечелят. Без предварителен план и централен планиращ орган Благодарение на безкрайно сложния спонтанен ред, познат като “свободен пазар.”
Пазарът възниква, защото хората са осъзнали, че е възможно да постигнат повече в сътрудничество с други хора, отколкото сами. Онези, които критикувайки пазара, казват, че хората “са направени за сътрудничество, не за конкуренция", пропускат да осъзнаят, че пазарът в действителност е сътрудничество. Всъщност пазарът е хора, които се конкурират, за да си сътрудничат по-добре.
Свободният пазар е събирателно понятие за размяната, която непрекъснато се извършва в обществото - доброволната и взаимноизгодна размяна. Когато си купувам вестник от будката за вестници (все по-рядко!), разпространителят и аз разменяме две вещи: аз се разделям с пет лева, а разпространителят се разделя със списанието. Предприемаме размяната, защото всяка страна очаква да спечели от нея. Следващият път ще я повторим размяната (или ще я откажем), защото в близкото минало очакванията ни са се сбъднали (или не са). Търговията, или размяната, се осъществява, защото и двете страни имат полза; ако не очакваха да спечелят, нямаше да се съгласят на размяна. На свободния пазар икономическата полза от труда на даден човек се определя по един единствен принцип: чрез доброволното съгласие на тези, които желаят да изтъргуват в замяна своя труд или продукти. Това доброволно съгласие представлява признаване на факта, че човек работи, за да поддържа собствения си живот, че трябва да се направлява от собствения си рационален интерес, и че ако иска да търгува с другите, не може да очаква жертви от тяхна страна, т.е. не може да очаква да получи блага, без да предложи съизмерими блага в замяна. Единственият критерий за това какво е съизмеримо, е свободната, доброволна, ненасилствена преценка на участниците в размяната.
В България все още широко битува убеждението, че при търговията едната страна може да извлече полза само за сметка на другата, и че при всяка сделка има победител и победен, „експлоататор” и „експлоатиран”. Желанието да се търгува обаче означава, че и двете страни имат полза от това. Според жаргона на модерната теория на игрите търговията е ситуация на „печеля аз – печелиш ти”; това е игра на „положителна сума”, отколкото „на сума нула” или „на отрицателна сума”.
Много хора приемат, че пазарите са необходими, но смътно чувствуват, че „в тях има нещо неморално”. Те се страхуват, че пазарите водят до неравенство, и не харесват „егоистичния интерес”, който се отразява в тях. Вече сме говорили за кретивната сила на човешкото его и за това че именно на него се дължи човешкия прогрес. Казаното за творците важи и за предприемачите – те също са творци. Те са Производители и Създатели – хора с независима мисъл и кураж да преследват мечтите си. Дължим им благодарност за това, че непрекъснато откриват ново знание и раждат нови идеи. Те са постоянни благодетели на човечеството – макар да получават заплащане за идеите и откритията си, това заплащане е нищожно в сравнение с ползата от техните идеи и открития за потребителите. Производителите и Създателите не получават интелектуален бонус, който да добавят към собствения си интелектуален потенциал и да направят още по-голеим открития или да родят още по-новаторски идеи. В същото време Изпълнителят, човекът, който оставен сам на себе си, ще умре от глад в резултат на своята безнадеждна неспособност да твори и създава, получава наготово всичко от техните мозъци. Такова е естеството на “конкуренцията” между интелектуално силните и интелектуално слабите. Такъв е моделът на “експлоатация”, за който предприемачите са непрекъсанто ругани.
Противниците на пазара обаче твърдят, че свободният пазар е “нечестен” както за обикновения човек, така и за гения. Те често питат: “ Защо Азис трябва да изкарва повече пари от Айнщайн“? Отговорът е прост: ако много хора откриват полза в музиката на Азис, те имат пълното право да харчат парите си за удоволствието да го гледат или слушат. Богатството на Азис не е иззето от тези, които не ги интересува неговата музика (аз съм един от тях), нито от Айнщайн. В едно свободно общество никой не препречва пътя на Айнщайн и не го лишава от подкрепа на съответното интелектуално ниво – или поне не би трябвало да го прави.
Пазарите често биват наричани “жестоки” и “безскрупулни.” Това е дълбоко невярно. Свободният пазар позволява на всички да постигат своите цели, използвайки собствените си умения. Пазарът изисква най-доброто от всеки и подобаващо то възмездява. Пазарът е успешен именно защото е справедлив. Той е непрекъснат процес, който не може да бъде държан в застой. Наистина всяка година десетки хиляди фирми успяват, а други десетки, може би стотици хиляди, излизат от бизнеса. Това е “съзидателното разрушение” на пазара. Колкото и жестока да изглежда присъдата на потребителите за някой, който губи работно място или инвестиция, пазарът работи на принципа на равенството. На свободния пазар никоя фирма не получава специални привилегии от държавата и трябва постоянно да задоволява потребителите, за да остане в бизнеса.
Това не се учи в държавните училища. В държавните училища се славослови правителството. Там се преподава, че правителството реформира като Робин Худ, героят на английската балада, който взема от богатите и дава на бедните. Обаче привържениците на свободния пазар знаят, че единствено властимащите имат полза от действията на правителството. Овластеният елит поддържа вечен мита за Робин Худ, за да спечели мълчаливото съгласие на народа за собствената си официална кражба. В края на краищата в легендата за Робин Худ престъпниците са принц Джон и шерифа на Нотингам - властимащи лица, които употребяват силата на правителството, за да крадат както от богатите (като Робин от Локсли), така и от бедните, за да дадат на себе си.
Защо хората продължават да приемат това състояние на нещата, при което правителството е един институционализиран крадец? При това крадецът е по-благороден от политика когато ти вземе парите, си отива и те оставя на мира. Когато политикът ти взима парите, той остава наоколо, за да контролира живота ти и дори да те убеждава, че този контрол трябва да те прави щастлив. Джордж Вашингтон някога е казал: “Правителството не е разум, то не е красноречие. Правителството е сила”. Употребата на сила обаче не е по-етично средство за постигане на нашите социални цели, отколкото за постигане на нашите лични цели. Употребата на сила, с изключение на случаите на самоотбрана, приема, че целта оправдава средствата.
Поддръжниците на свободния пазар допускат обратното - че етичното решаване на проблемите е и най-практичното, и най-хуманното. Стремежът на хората да си сътрудничат и да подобряват собствения си живот, животът на семействата си и на съседите си, е естествен. Личните възнаграждения и наказания за успех и провал на пазара са трудният, но ефикасен път към по-голямо знание, мъдрост и благоденствие. Без правителствена принуда хората ще са по-мотивирани да произвеждат богатство и да го разпределят според собствените си ценности – включително ценностите на щедрост и състрадание.
Свобода, конкуренция, нововъведения и отговорност – всички са част от невероятно сложна пазарна формула за постигане на всичко, което хората в едно общество ценят. Намирането на доброволни решения на обществените проблеми е по-трудно от правенето на закони - но резултатите са много по-трайни и много по-задоволяващи. Мнозинството българи все още не разбират това. И въпреки всичко в битката на идеи, която е основа на развитието на всяко общество, в борбата между насилие и свобода, насилието няма шанс.