Златимир Йочев: За мен журналистът е професионалист, когато успява да е безпристрастен

Не е за вярване, но все пак има телевизия, в която можеш спокойно да гледаш сутрешния блок и това се дължи както на качествените дискусии и плурализъм на гледни точки в студиото, така и на неговия водещ, който успява с майсторство да „жонглира“ с тях. Това е Златимир Йочев, който е част от екипа на Bulgaria ON AIR и който, без да е въоръжен с агресия или пък да показва, че има претенции да знае повече от гостите си, предлага да сме свидетели на спокойно и нормално общуване в студиото на „България сутрин“. Приятно и полезно като начало на нашия обичайно нелек ден. Така Розалина Евдокимова от Съюза на българските журналисти (СБЖ) определя сутрешния блок на Bulgaria ON AIR и неговия водещ Златимир. Тя разговаря с тв водещия за професията, пожълтяването на новините, тръпката от това да си в центъра на събитията и баланса, който трябва всеки журналист да намери - между рейтинга и между това да бъде човек. Ето и част от интервюто:

Колега с дългогодишен журналистически стаж, той е минал през почти всички тв жанрове на професията. Работил е като репортер, редактор, сценарист, водещ на сутрешен блок, потребителско предаване, туристически продукции, а две години трупа стаж и като водещ на централните новини „По света и у нас“ в телевизията майка БНТ. Зад гърба си има и няколко документални филма и продуцентска работа. За себе си Златимир казва, че като тв журналист не му се налага да играе различни роли и вярва, че дори и най-тежките новини могат да бъдат поднесени по човешки и без сензации и скандали. За него агресията в студиото е чужда. А усмивката и излъчването му карат хората да му се доверяват...  

С какво започва денят за теб? Пожелаваш на драгите зрители „Добър ден“, а на себе си какво пожелаваш? Вярваш ли си, че може да е все пак добър, или влизаш в студиото със свито сърце, защото не знаеш какво те чака като новина?

Преди да вляза в студиото, желанието ми е да започна с нещо хубаво. С годините си създадох традиция винаги в началото и в края да завършвам с нещо хубаво, свързано с историята, с  нещо, което да напомни на хората, че на тази дата се е случило значимо събитие, дадена личност е направила своето откритие. Това е начинът  да им кажа нещо полезно и интересно на хората. Старая се да не прекалявам и да не се правя на всезнаещ. Правя си труда да чета, за да видя какво се е случило на днешната дата. За съжаление обаче, ще дам пример с последния понеделник. Върнах се след една седмица отпуск и започнах седмицата с деня на национален траур след ужасната катастрофа, взела толкова много жертви. Като журналист цялата седмица, ето днес тя приключи (разговаряме на 31 август – бел. на автора), правих едно единствено нещо – да питам хората, от които зависят строежите на пътищата, защо някой допусна това да се случи? Можеха ли да са по-малко жертвите или изобщо да няма жертви? И така започнах понеделника си, та до края на седмицата.

Твърдят, че новините изхабяват журналистите, а воденето на сутрешен блок какво ти носи? Какво ти дава и какво отнема  всекидневното заставане сутрин рано пред камерата и три часа да водиш предаване, където се говори, като се започне от поредното убийство или трагедия на пътя, премине се през политическите скандали и чумата по животните и се стигне до хората с увреждания? Трябва ли да си малко авантюрист и много любопитен, за да се захванеш с това?

Трябва да си голям авантюрист. Но животът и професионалната ми кариера се развиха така, че не ранното ставане е проблем, а че след толкова години водене на сутрешен блок не мога да си организирам деня и по-скоро вечерта. Не лягам рано.  Аз съм нощна птица и вечер съм много по-активен, което значи, че ставам в четири, но не успявам да си легна към 8 ч. вечерта, когато би следвало да го правя. А работата често ми взема чисто физическо време за нещата и заниманията, които обичам да правя, защото съм човек с много интереси и хобита. Трудно успявам да ги поддържам, ставайки рано, защото трябва да се подготвям и да съм максимално информиран за предаването си. Не мога да пренебрегна и това, което ми дава работата. Динамиката и срещите  с много хора и познания в различни области.

Какво мислиш за страстите, нехристови, в студиото – вдигат ли рейтинга на предаването? И как издържаш да не се включиш в скандалите? Навремето Бареков се възторгваше: „Днес направихме новина!“ – а сега май стремежът е: „Днес направихме скандал в студиото!“

За съжаление понякога разговорите ескалират до неприятни моменти, които не можем да кажем, че и за нас са особено продуктивни. Водещ за екипа ни в „България сутрин“ остава стремежът да имаме пълнота на гледните точки и да чуем аргументацията на хора с различни възгледи. Светът не е еднопластов. Понякога това води до словесни сблъсъци и спорове. Събирайки хора, които се палят лесно, понякога се стига до скандали. Но аз нямам такова голямо желание да доразпалвам нажежените страсти, а по-скоро да търсим истината.  Моята работа като журналист не е посветена на страстите на гостите, а на това да представя на зрителите различните гледни точки и това да провокира още размисли и анализи.

Цялото интервю прочетете ТУК