Водещият на „Операция История“ Росен Петров с анализ за страстите около COVID-19

Материалът е публикуван във в. „24 часа“

22.04.2020 | 14:19
Водещият на „Операция История“ Росен Петров с анализ за страстите около COVID-19
Водещият на „Операция История“ Росен Петров с анализ за страстите около COVID-19

Водещият на предаването „Операция История“ Росен Петров изрази любопитно мнение за българските страсти около пандемията с COVID-19, публикувано във вестник „24 часа“.

Националното съгласие, за което всички обичаме да се тупаме в гърдите, не се състоя. То не се състоя нито в така наречения политически елит, нито сред хората, които го избират. „Съединението прави силата“, за момента се оказва лозунг от минали времена. Дедите ни имаха силата да отиват на войни срещу оловния дъжд от куршуми, ние нямаме силата да не висим групово пред блока, за да къркаме биричка и пием кафенце от пластмасови чашки. Предците ни отиваха на смърт за братята си в Македония и Тракия, ние спорим страстно колко е трудно да не ходим никъде и дали да спасим от смърт нас самите, майките и бащите си, като просто следваме някакви елементарни правила.

Напоследък спазването на мерките срещу епидемията сякаш зависи не от здравия разум, а най-вече от времето навън. Само яростна зимна буря можеше да спре ескадроните от майки с колички, батальоните от пубертети и дивизиите от пенсионери, които маршируват из столичните булеварди. Не говоря за хората, които ходят на работа, а за тези, които се мотаят нагоре-надолу без работа. За ромските кохорти бродещи из квартали, градове и села, даже не ми се и говори. Техните препускащи каруци са повече от тачанките по време на Гражданската война в Русия. Дано не берем плодовете на собствената си глупост след няколко седмици.

И една друга българска страст се появи неочаквано. Внезапно доста от нас бяха обзети от дух на силна религиозност и желание да открият пътя към Храма, присъща по-скоро на кръстоносците от Средновековието, а не на българите от ХХI век. По мои скромни наблюдения за повечето от нас религията е по-скоро да се прекръстиш „за късмет“, да запалиш два-три пъти годишно свещичка за здраве, да начервиш яйцата и да се „набухаш“ с козунак и агнешко. Вярвайте ми, това поведение е далеч от Никейския Символ на вярата. Всъщност колко от появилите се напоследък „дълбоко религиозни“ люде въобще са чували за този символ и могат да кажат и две изречения от него? Не говоря за истински вярващите, има и такива, но те са малцина. Ако бъда пределно откровен, не съм съвсем наясно как нашата църква се отнася към някои научни достижения в момента, какво е отношението ѝ към теорията за еволюцията на Дарвин или тази за Големия взрив и други такива неща, но съм убеден, че човек може да се зарази с вирус и в храма, особено ако триста човека оближат една и съща лъжица.

Целият материал четете ТУК.