Във вселената на село Мирково ни въвеждат преподавателят по природни науки Владимир Цветков, неговите колеги от ОУ „Георги Бенковски“ и техните ученици.
Влади използва възможността, която „Заедно в час“ разскрива пред него и става преподавател в малко и защитено училище в Мирково.
С подкрепата на останалите учители той бързо открива, че школото е биещото сърце на общността и има огромно значение за развитието на хората в селото.
Дори едно училище да не притежава най-модерната техника и да не показва високи академични резултати, то всекидневно в неговото пространство се случват важни социални ситуации между хора от различни поколения, изграждат се модели на общуване и мислене, които ангажират цялата общност.
По този начин училището би могло да обединява, защото представлява социален възел на отношения между различни хора и организации (семейство, държавни и общински институции, неправителствени организации, медии и бизнес), в чийто център е „развитието на децата“.
Именно в това се изразява една от най-важните роли на образованието - да изгражда критичност, любопитство, активност и динамика в живота на младите хора, да се търсят междупоколенчески връзки и да се създават общности. Ако съществува сплотеност и задружност между преподаватели, родители и ученици, то тогава желанието за повишаване на уменията и знанията се възпитава в младите хора много по-силно, дълбоко и ефективно.
Свободата да подхождаш винаги с усмивка и желание, с много движение и опити демонстрират нагласа, която е полезна за децата и развитието на училището.
В думите на персонажите от документалния филм, зрителят няма да открие типичното оплакване към „системата“ или към някой, който е виновен и отговорен за бедите.
Креативност, ангажираност, активизъм, трудолюбие, сближаване на различни общности, позитивно мислене и вяра в децата създават един модел на учител, който с примера си построява „фина социална критика“ на начина, по който се преподава и работи в българското средно образование.
Смисълът на поредицата „Влез в час“ не е да се покаже „светъл“, „героичен“ и „спасителен“ образ на „успели“ млади хора, а по-скоро да се илюстрират социалните ползи от обединяването на усилия, от това да имаш положителна визия за своя живот и този на другите, да задаваш критични въпроси към себе си и към заобикалящата те среда и настойчиво да се оглеждаш за отговорите, търсейки своите таланти и призвание.
Смисълът, открит в това да си част от общество, смисълът да създаваш и обединяваш хората, независимо от големината на населеното място, в което живееш. А този смисъл може да бъде открит и в нещо тъй близко до всеки един от нас – българското училище.