fallback

За 30-годишния т. нар. "преход" у нас

Какво наложи смяната на системния модел в България през 1989 г.?

09.03.2019 | 18:30 Автор: Зара Паталева

Какво наложи смяната на системния модел в България през 1989 година? В чий интерес тогава бяха игнорирани юридически легитимните държавни институции и подменени с "кръгла маса" и "задкулисни политически консултации" за определяне параметрите на бъдещето развитие на обществото, икономиката и страната?

Защо смяната на държавния строй през 1946 година бе решена по волята на мнозинството от българския народ с референдум, а преди 30 години властимащите не посмяха да попитат гражданите какъв системен модел на управление искат?

Има ли предпоставки за тревоги в родната икономика? Кои са най-опасните фактори, които обуславят икономическите безпокойства? Има ли "светлина в тунела", т. е. можем ли да се надяваме, че проблемите ще се решат - кога и от кого?

Какъв е финансово-икономическият смисъл на "буферите" и кога се прилагат? Какви други видове "буфери" като ефективни икономически инструменти съществуват? Защо у нас "буферите" се използват само за безконтролно харчене на бюджетни средства?

Защо световните и националните лидери не предприемат действия за ефективно преодоляване на очевидно настъпващите тежки кризисни процеси и явления? Защо политиците по принцип отхвърлят дори малкото анализи и предложения за нови системни модели за развитие на света и за намаляване на последиците от задаващата се остра световна криза? 

Тези и още теми коментират в студиото на "Q&A"  по Bulgaria on air, политологът Катя Михайлова, икономистът Даниел Парушев и народният представител от "БСП за България" проф. Георги Михайлов. 

Втора част гледайте тук >> 

fallback
fallback