Индексът за възприятие на корупцията на България през 2014 (по данни на Transparency International) е само 43 пункта, каквато е средната стойност за всички изследвани 175 държави. Логично по този показател сме на дъното сред страните - членки на Европейския съюз. Накратко: усещането на обществото е, че размерите на корупцията са високи, но не и на съдебната система, защото осъдени няма. Дали обаче румънците действат по най-добрия начин и дали това е приложимо у нас? Ние в България имаме особена чувствителност по отношение атаките срещу бивши премиери и министри. През 1895 г. русофилска терористична група убива насред улицата в София доскорошния премиер Стефан Стамболов. После през 1907 Димитър Петков, министър председател на 27-то правителство на България е екзекутиран на бул. Цар Освободител в центъра на София. Друг български министър председател Александър Стамболийски е убит през 1923-та. През 1996 на улица Латинка в София е застрелян друг бивш български премиер - Андрей Луканов. Димитър Пешев, министър на правосъдието през 1935 г. и на два пъти заместник председател на народното събрание, един от спасителите на българските евреи е осъден на 15 години затвор от народния съд през 45 година. Същият „народен съд” избива регентите, много министри и висши чиновници..... Припомням тези факти, защото ми се струва, че тези срамни страници в нашата история оказват по някакъв начин влияние върху съвременното отношение към премиери и министри. Те не са обичани, но не са много тези, които реално мислят за радикална разправа с тях. Защото това се е случвало в миналото и много пъти е било несправедливо. На национално ниво ние се опитваме да се отърсим от този срам. Може би това е една, макар и не основна причина да не се действа радикално по отношение на корупцията, защото действието веднага ще предизвика аналогии за саморазправа по политически причини.
Тази част от предаването можете да видите в прикаченото по-долу видео: