В коментарното предаване на България он еър Клуб Инвестор, с Ивайло Лаков темата е "Единния европейски банков надзор и България". След една от политическите консултации при президента Плевнелиев около кризата с КТБ, политическите лидери излязоха с решение, че България трябва да влезе в единния европейски банков надзор. Какво точно представлява той, защо да влизаме и крачка в каква посока е това?
Европейският съюз навлезе в нова фаза на своето развитие с началото на дълговата криза през 2008 година, малко по-късно, когато стана ясно, че трябва да се спасяват Гърция и още някои страни от южна Европа, архитектите на съюза и и на модела на еврозоната заявиха ясно, че интеграцията трябва да се задълбочи.
Щом има единна валута, то трябва да има и единна банкова политика, единна данъчна политика и така нататък. Стана ясно, че оттук нататък германците биха помагали и спасявали гърците, само при ясно спазване на определени правила.
Евроскептиците веднага скочиха и казаха, че това е пълен отказ от суверенитет.
Защо важните решения за националните финанси на страните от еврозоната да се взимат във Франкфурт, Берлин или Париж?
В същото време центробежните сили в Европа станаха по- мощни, надигна се вълна от национализъм, разбиран като противопоставяне на Брюксел, заради кризите и конюнктурата в икономиката.
Така че в момента балансът е много крехък - мнозина смятат, че интеграцията в ЕС трябва да продължи и да се задълбочи или той ще се разпадне. Но как би се отразило това на отделните държави в един свят, в който доминация търсят империи като Съединените щати, Китай или дори Русия?
И докато с данъчната политика нещата към днешна дата изглеждат почти невъзможни за по-дълбоко интегриране, заради различията в икономиките и стандартите на различните държави, то задълбочаването на общата политика и правила при банките е напълно реално.
Когато нашите политици обявиха курса към присъединяване, някои попитаха:
В какво ще се присъединяваме, след като надзорът още не съществува дори в Европа? И наистина официално общият банков надзор, в лицето на Европейската централна банка като надзорен орган на ниво Европейски съюз, трябва да заработи от ноември тази година.
Накратко това означава, че след това ЕЦБ ще поеме отговорност за така наречените значими кредитни институции, отговарящи на определени критерии за значимост, дъщерните дружества и клонове на банкови групи, които се наблюдават на европейско ниво, плюс трите най-големи местни банки според активите им, независимо от тяхната големина и от критериите за значимост.
Отговорност за надзора върху всички останали банки на местния пазар ще продължат да носят националните централни банки, но в тясно сътрудничество с ЕЦБ и по единна методика с нея.
Какво означава това за България коментират гостите в студиото тази вечер:
Десислава Николова, анализатор в Института за пазарна икономика, доц. д-р Григорий Вазов, ректор на Висшето училище по застраховане и финанси и проф. Чавдар Николов, финансист и макроикономист от Югозападния университет в Благоевград. Чрез пряка ръзка по скайп в предаването участва и Виктор Папазов, известен като създател на фондовата борса у нас и неин шеф в продължение на дълги години.
Вижте поредното издание на Клуб Инвестор в следващото видео: