Цяла една редакция бе разстреляна в сърцето,в една от емблематичните столици на Европа-Париж,защото карикатурите на журналистите й уязвили религиозното чувство на екзекуторите и техните кукловоди.Случаят бе оприличен на френския 11 септември и въпреки че жертвите са значително по-малко,отколкото в американския оригинал,отзвукът,ценностните и емоционалните поражения са напълно сравними-едно,защото стореното се отличава със средновековна диващина;второ,защото ударът е директно в един от фундаментите на демократичното общество като човешко постижение-свободата на мисълта и словото,на изразяването.От фундаментален характер са и въпросите,които закънтяха след атентата-разгръща ли се,неизбежна ли е войната на цивилизациите и религиите;погребан ли е окончателно мултикултурният проект за бъдещето на Европа;само спомен от миналото ли е относително сигурният,спокоен и уреден западен свят,към който поне формално вече и ние се причисляваме;не стана ли жертва Европа именно на ценностите си,които изградиха и направиха така привлекателен и гостоприемен образа й за останалия свят и най-вече-какво ще правим оттук-насетне;как ще живеем занапред с другите,различните край нас? - с тези въпроси журналистката Светла Петрова търси анализ от драматурга и писател Стефан Цанев.