Автор Петко Трухчев
Оператор Цветан Атанасов
400 евро минимален доход за всеки гражданин на ЕС до 2019г. предлага Европейският икономически и социален съвет. Целта – да се намали миграцията между страните в Общността. По данни на Евростат близо 400 хиляди българи живеят и работят постоянно в една от останалите 27 страни на ЕС. Това число не обхваща студентите ни зад граница, които държавата счита за временно пребиваващи. Образованието в чужбина стана особено актуално след асоциирането на България към ЕС. Причините са няколко. Отпадането на границите е най-маловажната от тях. В изборът на университет извън страната натежават аргументите за по-качествено образование с възможността да осигури реализация на българските студенти след завършването им в чужбина.
Във Виенския университет за икономика и бизнес отдавна са забравили за тебешира и черната дъска. Използването на smart technologies е основен метод на преподаване. Лекционният материал се изпраща на студентите по таблет, който те получават от университета безплатно още от първия си учебен ден. Разбира се и таксите са високи – средно около 4 хил. евро на семестър. Разбира се има и социални стипендии. В магистърските програми пък често срещан метод е таксата на студентите да се поема от работодателя им. Основно в MBA програмите се записват именно вече работещи хора, с цел да усъвършенстват уменията си.
Такъв е случаят с няколко български студенти: Александър Димитров - студент по магистърска програма във WU, Иванка Колева – студент по магистърска програма във WU,Галина Колева - студент по магистърска програма във WU.
Западните университети имат друг модел на образование, който не се предлага у нас. Младите хора търсят динамика в образованието, търсят тръпката от това, което учат. Тази тръпка се усеща, когато има много добра материална база, както и много добра осъществена връзка с бизнеса. Именно в това отношение западните университети изпреварват българските, твърдят студентите. Виенският университет, например, е инвестирал милиарди както в учебната база, така и в програмите си. Само корспусната му част с всичките прилежащи 7 сгради струва над 4 млрд. евро. Строят се и няколко нови. Освен високото качество на образованието и дипломи, образованието в чужбина дава и възможност за изграждане на самостоятелност и далеч по-висока степен на отговорност към собствения си успех у младите хора.
"Хората имаме природен потенциал да прехвърляме миналото си в бъдещето, малко сме консервативни по начало и много важно нещо, на което наблягаме в нашите магистърски учебни курсове е да сме отворени, да имаме способността и уменията да се приспособяваме към новите обстоятелства", казва проф. Николаус Франке – Департамент по Стратегии и Иновации, Виенски университет за икономика и бизнес.
"Трудно е да се направи генерална формулировка. Амбицията ни е да помагаме на хората, да развием техните умения, знания и всъщност да им помогнем да изградят и да се докажат кариерно, било то като мениджъри или като предприемачи.
Това е ясно за всяко образование – да разработи ясни, разбираеми и полезни методи на обучение. Но само знанието не е достатъчно. Също така трябва да развием способностите на нашите студенти, да ги накараме сами да предложат решения на настоящите и бъдещи проблеми.
Това е хоризонта, който им давам – да се справят сами по добър начин. Цялата ни магистърска програма е фокусирана върху това и студентите ни я приемат много добре.
Имам многобройни примери как още от студентската скамейка студентите ни започват собствен бизнес, при това успешно и то въз основа на това, което са научили и контактите, които са създали тук. Едно нещо е съдържанието – всички тези теории, методи, частни случаи, примери и така нататък, това е много важно, но друг много важен елемент са контактите, връзките, с подходящите хора, които изграждаш и можеш да използваш когато стартираш собствен бизнес", обяснява проф. Франке.
Студентите са ангажирани през целия период на обучение. Условията в университета са така създадени, че ежедневният, почти целодневен престой в Алма Матер, да е приятен. Безплатни напитки и лека закуска през минутите за почивка, библиотека, построена така, че да е с най-красивата гледка към Виена. Архитектурно решение е и в залите да има максимално дневна светлина и по-малко изкуствена.
Образованието дава 2 основни направления – развитие на управленчески функции и стартиране на собствен бизнес. Залогът за добър университет в Австрия е до колко той работи в тясно сътрудничество с бизнеса. Виенският бизнес университет, например, изготвя програми за старт ъп бизнес на компании от почти цяла Европа.
"Няма формула, няма рецепта, по която да се водим когато стартираме нещо ново. Поглеждаме в миналото ни, опитът който сме придобили, за да отчетем спецификите. Това означава да, има някакви рамки, които можем да следваме. Не всяко начинание изисква нови методи, но трябва да сме наясно, че сме в среда в която светът се променя, има ново мислене, нови методи, нови начини да се справяме със ситуацията" - казва проф. Франке.
Валентин Младенов, предприемач не е имал намерение да започвам собствен бизнес и най-голямото предизвикателство за него е било немският език.
Елица Златкова – продуктов мениджър в австрийска компания ни споделя, че като започнала образованието си тук, вече имала и работа.
Бизнес средата в Австрия също е различна от тази в България, подобно на образователната система. Трудностите са най-вече в областта на съревнованието с конкуренцията, но пък административните пречки са много по-малко.
Завършилите висшето си образование зад граница оспорват и лансираната в последно време информация, че все повече българи се завръщат в родината ни тъй като не могат да свикнат с начина на живот отвън. Връщат се т.н. гастербайтери, без професионална квалификация, които заради кризата са останали без работа. Само преди 2 месеца Агенцията по заетостта започна програма за връщането на българските студенти у нас. Експерти на агенцията разговарят с тях като им предлагат български позиции за работа. Резултатът от обиколката им е малко над 100 CV-та от близо 30 хил. в момента студенти.