Юнкер или Шулц? Дясна или лява политика? От какво има нужда в момента Европа? Докато границите между ляво и дясно се размиват, привържениците на двамата кандидати правят всичко възможно, за да подчертаят приноса им за обединена Европа.
В случая с Юнкер той не е малък. „Ходеща енциклопедия за европейската интеграция” - така го наричат колегите му. Последният наистина голям политик, изграждал европейския проект, Юнкер е бил в управлението на Люксембург през последните 30 години.
Едва 59-годишен, той вече държи рекорда за най-дълго управлявалия демократично избран политик в света. Роден е на 9 декември 1954 година в Реданж, учи в Белгия и Люксембург, след което завършва право в Университета в Страсбург, но така и не работи като юрист, защото веднага влиза в политиката.
Само 4 години след това вече е министър на труда в правителството на Жак Сантер, известен люксембургски политик, който става и негов ментор. Малко преди парламентарните избори през 89-а година, Юнкер катастрофира и прекарва две седмици в кома, но успява да се възстанови и става министър на финансите.
Междувременно поема и поста гуверньор на Световната банка. Председателства ЕКОФИН и е един от архитектите на Маастрихтския договор от 1992 г., който в крайна сметка доведе до въвеждането на единната европейска валута. След като Жак Сантер става председател на ЕК през 1995 година, Юнкер е избран за министър-председател и остава на поста 19 години. Това е времето на легендарните политици Франсоа Митеран и Хелмут Кол.
Като премиер Юнкер на два пъти е ротационен председател на ЕС през 1997 г. и 2005 г. и е един от най-големите радетели за разширяването на Съюза на Изток и приемането на бившите комунистически страни за пълноправни членки.
Носи му се славата на ловък преговарящ и обигран дипломат. Полиглот, който говори свободно 5 езика, Юнкер спечели и последните предсрочни парламентарни избори, но както и в България, изгубилите изборите партии се обединиха и съставиха правителство. Това се случва за втори път от Втората световна война насам.
През 2005 г. става първият председател на Еврогрупата.
За разлика от шеметната кариера на Юнкер, Мартин Шулц е от политиците, които дълго чакат своя звезден миг.
Роден е на 20 декември 1955 година в германския град Хелрат на границата с Холандия и Белгия. След гимназията първоначално продава книги,а след това отваря своя книжарница. 12 години по-късно става най-младият кмет на град Вюрзелен.
През 1994 година е избран за евродепутат. Прави впечателние предимно с пламенните си речи, но ще бъде запомнен най-вече със сблъсъка с бившия италиански премиер Силвио Берлускони през 2003 година. Тогава Берлускони представя приоритетите на италианското председателство в Страсбург, Шулц го критикува, а Берлускони не успява да се въздържи и го нарича „изключително подходящ за пазач в концентрационен лагер”.
Това би смутило доста хора, но не и Шулц. След тази случка започва истинският му възход в европейската политика. Забелязан е от съпартийците си и на следващата година влиза в ръководството на групата на социалистите.
В началото на 2012 година на ротационен принцип той зае поста председател на Европейския парламент и така на практика представлява интересите на 500 милиона европейци.
Този месец ще бъде определен окончателният състав на Европарламента и първата му сесия ще бъде в началото на юли. На 1 ноември трябва да бъде обявена и новата Европейска комисия.
Повече от ясно е, че и двете кандидатури са приемливи за Германия, която понесе основна тежест на финансовата и икономическа криза през последните пет години.
Британският премиер Дейвид Камерън обаче заяви, че демократично избраните европейски лидери трябва да са тези, които да избират председателите на Европейската комисия и други институции, а не те да бъдат налагани от Европейския парламент.
Камерън получи подкрепата на шведския си колега Фредрик Райнфелд, след като той призова германския канцлер Ангела Меркел да оттегли подкрепата си за Жан-Клод Юнкер като кандидат за поста шеф на Европейската комисия.
Самият Юнкер заявява, че трябва да получи поста на базата, че той е кандидат на Европейската народна партия, а тя именно спечели най-много места в новия Европейски парламент. Шведският премиер оспори дали това е правилният начин за избор на президент на Европейската комисия.
Автор: Аспарух Йорданов