Златното сечение

Live Коментар от 06 април 2015

Стратегическите планове на Европа продължават своята серия, посветена на обяснението на амбициите на външната политика и сигурността на 28-те страни членки от ЕС.

Всяка столица има своя собствена политика, но само една столица може да гради своите планове, привличайки допълнителен капитал, в голяма степен, заради все още непроменените си закони за банковата тайна – останала като последното “данъчно обежище в Европа”.

Това разбира се е Виена. Какъв е приносът на Австрия към външната политика на ЕС от тази перспектива?

Като за начало – той е много двусмислен.

От една страна, тази сравнително малка страна в сърцето на континента се представя като много амбициозна.

Например, правителството във Виена първоначално се обяви против започването на преговори за присъединяване към ЕС с Турция през 2005 г., твърдо настоявайки, че ЕС трябва да се придържа към собствените си възможности при интегрирането на нови страни-членки.

По същия начин, през 2013 г., докато Великобритания и Франция настояваха за  доставки на оръжие за бунтовниците, борещи се в сирийската гражданска война - австрийският външен министър Михаел Шпинделегер поведе анти-движение на тази идея, което събра голяма част от държавите-членки.

От друга страна, Австрия рядко е готова да поема рискове в подкрепа на своите задължения или да се застъпва за политики, които могат да предизвикат вълнения сред гражданите, повечето от които се плашат от конфликти.

Целият коментар във видеото:

facebook.com/bgonair.live