12 януари 2015
Събитията във Франция от миналата седмица ни навеждат на мисълта отново да се запитаме какво е сатирата?
Сатирата е жанр в литературата, а понякога и в графичните и сценичните изкуства, в който се представят злоупотреби и недостатъци, много често като подигравки.
Обикновено това се прави с идеята за порицаване на индивиди, корпорации, правителства или на самото общество.
Въпреки че сатирата обикновено има за цел да бъде хумористична, основната й роля е да бъде механизъм за конструктивна социална критика, използвайки остроумието като оръжие и като средство за привличане на вниманието към конкретни и по-широки въпроси, касаещи проблемите в обществото.
За да вирее сатирата е нужна демокрация, затова не е чудно, че корените на този жанр в изкуството се крият в местата, от където на практика произлиза и идеята за демокрацията – такава, каквато я познаваме днес в цивилизованата част на света.
Един от най-ранните примери за това, което бихме могли да наречем сатира, е египетското произведение “Сатира на сделките”, датиращо от началото на 2-ро хилядолетие преди Христа.
Гърците не са имали дума за това, което по-късно ще се нарича "сатира", въпреки че са използвали определения като пародия и цинизъм.
Съвременните критици наричат гръцкия драматург Аристофан един от най-известните ранни сатирици: пиесите му са известни със своя критичен политически и обществен коментар.
Целият коментар във видеото: