fallback

Атина между Брюксел и Москва. Част 1

InvestOR от 20 април 2015

22.04.2015 | 14:48 Автор: Ирина Георгиева

Несъмнено събитието с най-ключово значение за Стария континент от началото на 2015 г. е ситуацията около Гърция след победата на СИРИЗА на предсрочните парламентарни избори през януари. Въпреки че две места не достигнаха за пълно мнозинство, на помощ се притече също толкова екстремистката партия „Независими гърци“. Това позволи на Алексис Ципрас да създаде кабинет и сам да заеме премиерския пост. И оттук насетне започна да става все по-интересно.

Какво се случва с преговорите между Атина и Брюксел? Възможно ли е все още излизане на Гърция от еврозоната? Каква е ролята на Москва в спора? Може ли България да се възползва от ситуацията? Отговорите на тези и още много въпроси ще търсим с университетския преподавател, бизнесмен и дипломат гл.ас. д-р Йоаким Каламарис.

Статистиката на БНБ показа, че през февруари преките чуждестранни инвестиции са достигнали 53,9 млн. евро, което е с цели 40,8 млн. евро по-малко спрямо същия месец година по-рано. Освен това централната банка ревизира данните за януари нагоре близо 5 пъти до 74,3 млн.

евро. Така през първите два месеца на годината в страната ни са влезли капитали за общо 128,2 млн. евро. Цифрата е с близо 10 млн. евро по-ниска спрямо година по-рано. Разбивка по държави показа, че през първите два месеца най-големите преки инвестиции в страната са дошли от Холандия, от Великобритания и от Белгия.

В четвъртък Европейската централна банка запази основния си лихвен процент непроменен, каквито бяха и повечето очаквания. Ставката остана на рекордно ниското ниво от 0,05%. Освен това институцията запази и лихвата по пределното кредитно улеснение при 0,3%, докато тази по депозитите пък бе запазена при отрицателната стойност от -0,2%. И трите ставки бяха понижени за последно през септември 2014 г. Оттогава насам няколко от най-високопоставените ръководители на банката посочиха, че лихвите вероятно няма да бъдат понижавани повече, тъй като това не би оказало съществено влияние върху икономиката.

И към последното събитие с по-сериозна важно от миналата миналата седмица. Китайската икономика отчете най-ниския си темп на растеж от шест години насам в началото на 2015 г. През първото тримесечие брутният вътрешен продукт се е покачил със 7% на годишна база, забавяйки се от постигнатите тримесечие по-рано 7,3 на сто. Въпреки че темпото съвпадна с целта на властите в Пекин, експерти очакваха новината да доведе до реакция от правителството. И познаха. В неделя Китайската централна банка понижи лихвените проценти за трети път от номеври насам, като преди това не беше предприемала подобен ход повече от две години. Месечните данни за продажбите на дребно, индустриалното производство и инвестициите в дълготрайни активи, които бяха публикувани заедно с тези за БВП не оправдаха обаче очакванията. Растежът на инвестициите в дълготрайни активи се оказа най-бавният от 2000 г., а индустриалното производство се разшири с най-бавното си темпо от 2008 г. насам.

Вижте разговора с университетския преподавател, бизнесмен и дипломат гл.ас. д-р Йоаким Каламарис в следващото видео:

 

fallback
fallback